Ала едва стигнал до този страховит извод, и в ухото му проговорил любезен глас:
— Недейте така. Положението не е чак толкова безнадеждно.
И като се обърнал, Ланселот се озовал лице в лице с гладколикия мъж, който веднъж вече всуе се бил опитвал да завърже разговор с него на площад Бъркли.
— Вслушайте се в съвета ми — настоял мъжът и от очилата му заструило топло човешко състрадание. — Бури бушуват и силни мъже се озовават насаме с изтерзаните си души, ала надеждата като омайно биле вещае живот и просветление.
Ланселот го изгледал високомерно.
— Не съм сигурен… — започнал той.
— Вижте — прекъснал го другият и положил ръка върху рамото му. — Знам какво се е случило. Мамон е ударил крошето на Купидон и младостта за сетен път е усвоила болезнения урок, че красивото лице често крие студено и безчувствено сърце.
— Какво…
Гладколикият вдигнал ръка.
— Тя е предпочела заможния пред любящия.
Яростта на Ланселот постепенно преминала в благоговение. Определено имало нещо свръхестествено в начина, по който този непознат диагнозирал обстановката. Той се опулил насреща му, окончателно сащисай.
— Откъде знаете? — попитал със секнал дъх.
— От вас.
— От мен?
— От вашето лице. По него може да се прочете всяка дума. Наблюдавах ви две минути и трябва да призная, че такова чудо не бях виждал!
— Кой сте вие? — попитал Ланселот.
Гладколикият извадил от джоба си писалка, две пури, пакетче дъвка, значка, на която пишело „Ура за Холивуд!“ и визитна картичка — в гореизложения ред.
— Аз съм Айзъдор Зинзинхаймър — представил се той. — Продуцент в „Най-голямата, най-добрата и най-ярката“ киноматографска компания от Холивуд, инкорпорирана миналия юли за един милиард и шестстотин милиона долара. И ако следващият ви въпрос е какво искам, то отговорът е — вас. Да, сър. Чуйте ме. Човек, който е способен да изразява чувства по този начин, е жизненеобходим за моя бизнес. И ако си въобразявате, че парите ще ме спрат, за да го докопам, просто назовете заплатата, която ви щукне в момента, и чуйте как ще се изсмея презрително. Аз, момчето ми, лете използвам банкноти вместо бельо и хич не ме е еня колко ще ми поискате, стига да се подпишете на многоточието под името ви в договора. Човек, който с едно помръдване на горната си устна е в състояние да изясни и на кьоравия, че е влюбен в надута аристократка, която го е изхвърлила навън, понеже богатият му вуйчо, виден производител на туршии, живеещ в Пътни, му е посочил вратата, трябва да се яви в Холивуд още със следващия параход, ако киното някога има намерение да се превърне в образователна и възпитателна сила в истинския дълбок смисъл на думата. Ланселот продължил да се кокори насреща му.
— Искате ме в Холивуд?
— Искам те и ще те имам. И ако си въобразяваш, че ще ме възпрепятстваш, значи се опитваш да спреш Ниагара с ракета за тенис. Божичко, момчето ми, та ти си велик! Когато изразяваш, не си поплюваш! Лицето ти е бъбриво като директорски съвет. Знаеш ли най-голямото препятствие, с което сме принудени да се справяме в киноиндустията? Проклятието на нашия бизнес е, че във всяка публика присъстват между шест и седем млади жени с трети сливици, които упорито държат да четат на глас надписите, докато те проблясват на екрана, изпълвайки по този начин останалите ни клиенти с неизразими намерения и мечтания за разчленени трупове. Затова се опитваме да си набавим звезди с такава изразителност, че да отпадне нуждата от надписи. — А ти, човече, си кралят на изразителността. Знам, че в момента те боли душата и са ти натъртени телесата, ама забрави. Мисли за Изкуството. Мисли за Публиката. Хайде, какво ще кажем като начало? Пет хиляди на седмица? Десет хиляди? Каквото кажеш, от мен договора и писалката.
Ланселот не се оставил да го убеждават. Любовта вече се била изпепелила и превърнала в ненавист и той нямал капка желание да се жени за Анджела. Вместо това копнеел страстно да я накара да смъди от болка и самосъжаление, а по всичко личало, че Съдбата точно натам го насочвала с безпогрешна ръка. Ама че глупаво щяла да се почувства бъдещата лейди Анджела Първис щом научи, че е отхвърлила любовта на мъж със заплата от десет хиляди долара седмично. Ама че идиотски щял да се пули и беловласият й татко, когато до него достигнели новините какво е допуснал да му се изплъзне. И как щели да се гърчат вуйчо му Джеремая, Фортъринги, Бюстридж и Марджерисън, когато той се завърнел в Лондон като единствен Блян на цивилизованото Моминство и го видели как маха на тълпите от балкона на своя хотел.
Огънче заблещукало в очите на Ланселот и носът му красноречиво зашавал.