Ланселот, рицарят на каруцата

На него тъй му стана зле, че
като припаднал беше вече,
в сърцето — скръб като олово,
изгуби зрение и слово,
а и за времето представа.
От коня слезе тя тогава,
до рицаря се приближи
веднага, да го задържи —
как да го види тя самата
от нищо паднал на земята!
Засрамен той очи отваря
и казва й: „Какво ви кара
да дойдете така при мене?“
Девицата сега с умение
причината не му откри —
той би се притеснил, дори
обида страшна ще съзре,
щом истината разбере.
Жена възпитана бе тази,
от истината се опази:
„Дойдох за гребена у вас
и на земята слязох аз.
На вас мечтата си дължа,
не мога да се удържа.“
Той гребена желан й даде,
но златните коси извади
тъй нежно, че не скъса косъм.
До почит ако се докоснем,
това ще е до този миг:
възрадва им се яснолик,
сто пъти ги допря съдбовно
до своето чело, гальовно —
до своите очи и устни,
без миг на радост да изпусне.
Над туй съкровище въздъхна
и до сърцето си го пъхна
под ризата, на гола плът.
Рубини куп да му дадат,
косите вместо тях запазва.
От болест и от гнойна язва
го пазят радости душевни.
Презря сега рецепти древни,23
срещу плеврит мехлема благ,
светиите Мартин и Жак.24
Защо ли му е помощта им
след талисмана обожаем?
Да продължим за него пак.
И за лъжец, и за глупак
все някой ще ме набеди:
на панаира във Ланди25 —
да кажа с пълна яснота —
за най-разкошните неща,
тъй както всеки би решил,
косите той не би сменил.
Правдивостта е нещо свято:
и чистото, пречисто злато,
топено сто пъти в пещта,
еднакво тъмно е с нощта,
сравнена с летен ден прекрасен
и през годината най-ясен —
така и вие ще решите,
сравните ли го със косите.
Но всъщност що за дълго слово?
Качи се девата отново,
все в гребена бе взряна май.
Щастлив бе рицарят безкрай,
бе до сърцето му косата.
Те стигнаха след долината
в гора, висока отстрани,
и скоро пътя се стесни.
Те яздеха един след друг,
защото двата коня тук
не можеха да крачат редом.
Девицата по път неведом
отпред направо се насочи.
А там в най-тясното изскочи
с кон рицар, с копие и меч.
Госпожицата отдалеч
видя го и го разпозна
и рече тъй с горчивина:
„Сир рицарю, я вижте оня,
насреща който язди коня,
въоръжен, готов за бой!
Ще иска да ме вземе той
със себе си. Безсилна аз,
познавам неговата страст,
обича ме, ох, аз си знам,
и с пратеници, а и сам
жела с молби да ме примами.
Не е за него любовта ми,
не бих могла да го обикна,
умряла бих, преди да свикна,
да ми помага бог кажете.
И знам, че той сега обзет е
от радост; кой да му попречи,
като че негова съм вече.
Какво ще сторите? Какво
е истинското мъжество
сега ще видя — в изпитните
как вие ще ме защитите.
А стигне ли ви днес куража,
ще мога с право да ви кажа,
че смел сте — няма накъде.“
А той й рече: „Хайде де!“
И в думите не бе престижа,
а смисълът: „Не ме е грижа,
напразна е боязънта
за тези всичките неща.“
Тъй разговаряха си там.
Срещу им оня рицар сам
не идваше едва-едва,
ами препусна презглава.
Харесваше му то, изглежда,
а и таеше той надежда,
от щастие нададе вик,
съзрял един обичан лик.
И поздрави я начаса
в сърцето с трепет и в гласа:
„Донася образа ти скъп
по-малко радост, много скръб,
но ти бъди добре дошла.“
Тя отговор не би могла
да каже със сърдечен трепет,
но можеше поне със шепот
да поздрави, и то привидно.
За рицаря било би свидно
девицата да отговори,
но тя уста и не отвори
за лесна дума най-подир.
Ако на някакъв турнир
с победа в бой се бе сдобил,
не би я толкова ценил,
не би помислил даже днес
така за слава и за чест.
И в нея влюбен лудешката,
й хвана коня за юздата:
„Отвеждам ви сега. Без страх
с попътен вятър днеска бях
и ето ме на пристан тих.
Сега от всичко се спасих:
и вместо гибел срещнах кей,
и вместо буря — слънце грей,
и вместо болка — вечно здраве.
Мечтата сбъдна се наяве,
защото тъй до вас седя
и мога да ви отведа
оттук веднага, с честни сили.“
А тя му каза: „А не ви ли
се струва, че съм с рицар друг?“
„Без друго зле ви води тук,
веднага с вас ще си замина.
А сол му трябва цяла крина
на този рицар да изближе,
преди за вас да се погрижи.
От жив човек не се страхувам,
вас трябва ли да завоювам.
Щом благосклонна сте към мене,

23

… Презря сега рецепти древни, срещу плеврит мехлема благ… — в оригинала е казано „диамаргаретон, плеврит, Тириаск“ — средновековни „вселекуващи“ лекарства.

24

… светиите Мартин и Жак… — свети Мартин — един от покровителите на Галия, прочут с милосърдието си; свети Жак (Яков) — един от дванадесетте апостоли.

25

… на панаира във Ланди… — Ланди — ливада под хълма Сен Дени (днес в очертанията на Париж), където се е провеждал няколко пъти годишно известен в средновековието панаир.