Ланселот, рицарят на каруцата

Тогава ще се пазаря,
измама търсите с мира.
Е, да, по чуждите места
ценят по-лесно смелостта.
Човек далечен и немил
така не би се противил,
тъй както пречите ми вие.
Не от възможни поразии —
от укора се притесних.
Но който укорява лих
едно желание голямо —
разпалва огъня му само.
Послушам ли ви аз, тогава
бог няма радост да ми дава.
Ще вляза в бой“ — реши сина.
„В апостол Петър се кълна —
бащата рече, — виждам как
не чини мойта реч петак.
Възпирах ли те, сине мил?
По-скоро съм те насърчил.
И рицаря не ще помръднат
словата ми, а ще се сбъднат,
защото ще те победи.“
На рицарите нареди
пред него всички да застанат
и заповяда им да хванат
сина му заядлив по-бърже.
„По-скоро трябва да се върже,
а не да му търпя позора.
Да, вие тук сте мои хора,
дължите ми любов и вяра,
и в името на вярност стара
ви заповядвам и ви моля.
Той прави глупости от гола
хлапашка горделивост. Тя
причина е за дързостта.“
Отвърнаха, че ще го вържат
или с ръце ще го задържат
и няма, укротен, да може
да влезе в бой, ще се наложи
девицата да върне после.
Да става тука на въпрос ли,
че могат да го изтърват?
„Не ти ли изветря умът? —
бащата рече. — Казвам аз:
ти нямаш сила, нито власт
да накърниш честта томува,
каквото то и да ти струва
и да те мъчи безизходно.
На мен което е угодно,
това ти мъдро обещай.
И волята ми ти узнай:
Ще тръгнем двама — ти и аз, та
сам да начешеш свойта краста —
след рицаря в нощта дори
и през поля, и през гори
конете ще вървят в раван.
По начин и от теб желан
ще сме след него. Можеш, мили
ми сине, да изпробваш сили
във битка, почне ли такава.“
Синът се съгласи тогава,
но по принуда. А баща му,
видял това, му каза само,
че ще го придружи, обаче
от него помощ да не рачи.
Когато случката видяха
ония, дето тука бяха,
си казаха: „Отсъди царски.
За онзи рицар каруцарски
навярно е щастлив деня,
възлюблената на сина
отвежда, а и господаря.
Как на сина да имаш вяра,
той няма качества, изглежда,
щом рицарят му я отвежда —
проклет да е от небесата,
заради него спря играта.
Да почнем нашата игра!“
Извиха танци и хора.
И тръгна рицаря тогава
и взе да се отдалечава.
Госпожицата не остана,
след него тръгна без подкана.
Вървяха те по своя път.
Отзад бащата и синът
ги следваха. До вечерта
видяха прелестни места.
Покрай ограда най-подир
те стигнаха до манастир
и гробище със зид висок.
И не като глупак убог
постъпи рицарят — пешком
той влезе в този божи дом.
Госпожицата пред вратата
държа на коня му юздата.
Помоли се, излезе той
от манастирския покой.
И се зададе срещу тях,
да го пресрещне, стар монах.
Смирено рицарят замоли
монаха да рече какво ли
таи се зад зида голям.
Чу отговор, че има там
гробове. И реши завчас:
„Водете ме. И бог е с вас.“
„На драго сърце, сир.“ Отпреде
към гробището го поведе
покрай гробове в пустош няма,
красиви — и такива няма
до Донб и до Памплона даже;28
ту надпис скръбен му покаже,
ту му посочи имената
на тези, дето са в земята.
Взе рицарят да ги чете
и му се заредиха те:
„Тук ще почива сир Говен,
тук Леонес, а тук Ивен.“29
И още саркофази той
видя на рицари безброй,
най-видните и най-добрите
от замъците и земите.
А между всички най-добри
най-хубавия той откри —
вълшебства мраморни блестяха.
Повика рицарят монаха:
„Какъв е този саркофаг?“
Монаха му отвърна благ:
„Видяхте буквите вдълбани.
Ако от вас са те разбрани,
сам вече сте си тълкувачът
и знаете какво те значат.“
„А тоз, от къс голям изсечен?“
Отшелникът тогава рече:
„Ще ви разкажа, няма как.
Това е чуден саркофаг
и с нищо несравним до днес,
богат и украсен с финес,
невиждан даже и насън,
красив отвътре и отвън.
Но забравете го. Защо?
Не е по силите ви то
да хвърлите взор вътре сам.
Човек се иска по-голям
и силен, за да го отвори,
да вдигне плочата отгоре
и в гроба да се озове.
И трябват за това не две
ръце, ами мъже седмина
и всеки да е юначина.
И надписа да ви посоча:
«Тоз, който вдигне тази плоча
със свои сили, ще избави
жените и мъжете здрави,
затворени в земи такива,
в които само се отива,
отдето учени и знатни
не знаят пътища обратни.
Там чужденците са в затвора,
а влизат всички местни хора

28

… до Донб и до Памплона даже… — Донб — област в Бургундия, стара френска провинция; Памплона — столица на провинция Навара в Испания. За средновековния човек Испания е била нещо безкрайно отдалечено.

29

…„Тук ще почива сир Говен, тук Леонес, а тук Ивен“… — рицари на Кръглата маса, едни от най-прочутите.