Ланселот, рицарят на каруцата

и си излизат по желание.»“
И рицарят без колебание,
щом хвана плочата, я вдигна,
дори окото му не мигна —
в миг, докато се разбере.
От десет души по-добре.
Монахът смаян впи очи
и му призля, кажи-речи,
и небесата призова,
че чудо хем като това
за цял живот не бе видял.
И рече му: „Сир, бих желал
да чуя аз сега поне
какво е името ви.“ — „Не,
кълна се, вече съм без име.“
„Наистина, това тежи ми,
но ако ми го назовете,
и полза тук ще извлечете,
и доброта ще ви пречисти.
Отде сте, от кои земи сте?“
„Че рицар съм, личи по мен,
и в кралство Логър съм роден.
Това са моите ответи,
а вие, моля ви, кажете
кой в гроба ще почива в мир.“
„Тоз, който ще избави, сир,
ония, хванати в капана
на кралството и на зандана.“
И рицарят му рече: много
за него ще се моли богу,
а и на всичките светии.
Едва след тези залисии
при девата отиде той.
Навън до първия завой
изпратен беше от монаха.
А после, като взе да яха
девицата отново коня,
монахът каза й за оня
какво е сторил и нехае.
Тя името му ако знае,
помоли я да му го каже,
а тя отвърна му, че даже
не го познава отпреди,
но смело може да твърди,
че няма рицар друг такъв,
надлъж и шир във всичко пръв.
След тези думи го остави,
след рицаря се тя отправи.
Ония двамата след тях
видяха стария монах —
гласи се в църквата да влиза.
И оня рицар стар по риза
му рече: „Сир, отвънка бяхте
и рицар тук дали видяхте
с една девица отстрани?“
„Не, няма да ме затрудни
и няма думи да пожаля
да кажа истината цяла:
току-що тръгнаха оттук.
А вътре той, не някой друг,
едно голямо чудо стори —
повдигна плочата нагоре
от мраморния саркофаг,
та и не се замисли чак —
нали я знаете, смълчани
сте чели буквите вдълбани.
Кралицата ни се гласи —
и всички други — да спаси
от безразсъдната злина.
До днес от мъж и от жена,
ни раждан бил е, ни прославян
е рицар друг, на него равен.“
Бащата рече на сина си:
„Е, синко, ти защо се свъси?
Храбрец е той с юнашки нрав.
Разбираш кой не беше прав
и по-неразсъдлив от мен,
И да ми дават Амиен,30
не бих те пуснал с него в бой,
макар че рицари безброй
надвивал си не на шега.
Но да се върнем с теб сега,
безумство е да продължим
след тях глупашки да вървим.“
„Съгласен съм, не би могло то
от полза да ни е теглото.
Я да се върнем по-безшумно.“
Това те сториха го умно.
А тук до рицаря отдясно,
госпожицата всекичасно
взе да увърта и да суче,
та името му да научи.
С молби, с въпрос един и същ
тя питаше го неведнъж,
та той с досада чак й рече:
„Отде съм, аз ви казах вече —
от царството на крал Артур.
И да ме правите на щур,
пак името си ще забравя.“
А тя помоли го тогава
да се сбогуват. Чест томува —
сърдечно с нея се сбогува.
Самичка върна се назад,
а той до късно следобяд
сам язди с крачка равномерна.
По залез слънце, след вечерня,
той рицар непознат съзря,
излязъл от една гора,
където ходил бе на лов.
И шлема си, лъщящо нов,
а пък и дивеча — каквото
бог дал, бе вързал за седлото
на сивия си бързоходник.
И този дребен благородник31
към рицаря се отклони
с покана да го подслони:
„Нощта настъпва, сир, и време
е тук подслон да се приеме,
ако предлагат го с добром.
Съвсем наблизо имам дом,
където да ви заведа.
За госта, както е реда,
ще вложа сили и старание,
зарадвайте ме със внимание.“
„И аз от радост съм обзет.“
Изпрати своя син напред,
да сторят у дома веднага
за гост каквото се полага,
трапеза бързо да се сложи.
Синът му колкото се може
по-бързо и със лекота
изпълни му заповедта,
пришпори коня си натам.
А двамата едвам-едвам,
без грижи пътя извървяха
и в замъка най-после спряха.
На благородника жената
за дама с вкус е всепризната.
Те имат синове петима —
оръженосците са трима,32
а рицарите млади — двама;
две щерки — по-красиви няма.
Не беше никой тук роден,
намираха се всички в плен,
като изгнани ги държаха
отдавна в замъка, а бяха
родени в кралство Логър чак.
А домакинът госта драг
въведе в двора. И не само
насреща им дойде жена му:
и синове, и дъщери
го поздравиха и дори
от коня леко го свалиха —
не чакат знак с покорност тиха
от господаря уважаем.
Те знаеха добре: баща им
за пример иска да ги сочат.
На госта радваха се с почит.

30

… И дами дават Амиен… — Амиен — град близо до Париж, голям и богат през средновековието.

31

… И този дребен благородник… — в оригинала е казано „вавасьор“ — васал на васала.

32

… оръженосците са трима… — в оригинала е казано „вале“-та. Думата е означавала млад, непосветен в рицарско звание благородник. Тази дума се е употребявала и със значение на паж, оръженосец, щитоносец.