Ланселот, рицарят на каруцата

Доспехите му те поеха,
наметнаха му връхна дреха —
едната дъщеря нали
от плещите си я свали!
Че на вечеря бе обслужен —
това е разговор ненужен.
А пък след яденето чудно
ще кажа, че не беше трудно
и приказка да се навърви.
Започна домакинът първи —
отде ли гостът пътя бие,
какъв е, от кои земи е;
за името не спомена.
Отвърна му без суетня:
„От кралство Логър съм и тез
земи не знаех аз до днес.“
А благородникът сега
обхванат беше от тъга,
жена му, всичките деца
стояха с жалостни лица,
подхванаха един през друг:
„Сир, зле постъпили сте тук
и вас ви сполетя нещастие,
сега и вие като нас сте
в изгнание и вечен плен.“
„Отде дойдохте преди мен?“
„От вашите земи, ей богу.
Заточеници има много,
все смели хора тук страдаят.
Проклет да е и обичаят,
и всеки помагач-глупец:
щом дойде някой чужденец,
в страната трябва да остане
и мъката ще го обхване.
Тук влиза всеки, стар и млад,
но няма пътища назад.
Отнася се за вас самия,
не ще излезете, не крия.“
„Ще го направя, ще изляза.“
А благородникът му каза:
„Как? Може ли да се направи?“
„Да, ако богу се понрави,
ще вложа всичките си сили.“
„Изгнани, чужди и унили —
свободни ще са всички тези,
защото, щом един излезе
навън свободен от затвора,
без страх веднага всички хора
ще си излязат без забрана.“
И благородникът остана
замислен — беше чул вестта
за рицар с ведра доброта,
в страната силом се добрал —
тук в плен кралицата държал
Мелеаган, синът на краля.33
„Откривам истината цяла —
помисли си, — това е той.“
И рече му: „О, сир, пред свой
за всичко разкажете сам,
добри съвети ще ви дам,
кълна се аз, каквито мога.
И полза имам, и тревога —
на всичко вие сте решен.
Разкрийте всичко сам пред мен
за ваше и за мое благо.
И зная, хич не ви е драго,
че е кралицата в затвора,
сред тези тъй нечестни хора,
по-лоши и от сарацини.“34
Отвърна рицарят: „Мърцина
не бих дошъл — и друго няма.
Не зная где е мойта дама,
да й помогна най-напред,
и имам нужда от съвет.
Кажете, знаете ли нещо?“
„Нататък става, сир, горещо,
поели сте опасен път,
заплахи много ви грозят
към Мост на меча, чак дотам.
Съвет полезен ще ви дам:
ако на мен се доверите,
към Мост на меча ще вървите
по път, по-сигурен от този,
след мен без никакви угрози.“
А страстно търсещият пак
попита: „Може би по-пряк
е оня път, от вас предложен?“
„По-дълъг е, но не тревожен,
по-безопасен ми се струва.“
„Съвсем не ме интересува.
За тоя дайте ми съвет,
избрал съм него занапред.“
„Не стигат, сир, и сили скрити
по пътя свой да продължите.
Ще стигнете до проход, гдето
не би могло да е по-зле то.
Той Камен проход се нарича.
От всеки камък там наднича
опасност. Конникът тъдява
през тясното едва минава,
не могат двама души тук
да се проврат един до друг.
И проходът се пази строго.
Свободен няма да сте много,
щом стигнете. В неравен бой
ви чакат удари безброй
и рани ще ви раздадат,
преди да минете отвъд.“
След разказа за тоя ад
напред излезе рицар млад,
на благородника синът:
„Ще тръгна с рицаря на път,
ако ми позволите, сир.“
И щитоносец млад подир:
„Аз също, хич не ще се бавя.“
Бащата пусна ги тогава,
разбрал копнежа им голям.
Тъй рицарят не тръгна сам,
благодари им със възхита —
обичаше езда със свита.
И разговорът спря веднага,
отиде гостът да си ляга.
И спа, докато пожела.
Зората вече бе дошла,
когато стана. И момците,
двамина спътници честити,
от него мигом пример взеха.
Оръжието си поеха,
сбогуваха се в пълен ред.
С оръженосеца отпред
вървяха заедно на поход,
докато стигнат Камен проход.
А утринната синева
изписа кула стражева.
Под кулата стоеше мъж.
Щом приближиха, изведнъж
съзря ги стражникът, възкликна
и с цяло гърло се провикна:
„Навън! Навън! Злодей пред мен!“
Пред кулата въоръжен
излезе рицар, върху коня
блестеше новата му броня,
до него стражници едни
държаха брадви отстрани.
Към него тоя рицар наш
се приближи. А оня страж
го подигра пред всички воини:
„Ти стори глупост, недостойни,
и луд си ти, защото в тези
земи на кралството ни влезе.
Не бива тук да идва този,
каруцата когото вози,
и бог ще го накаже тук.“
Пришпориха един към друг •
с голяма бързина конете.
На две пречупи се в ръцете

33

… Мелеаган, синът на краля… — Малеаган е син на Бадмагю, краля на Гор.

34

… по-лоши и от сарацини… — сарацини са били наричани испанските маври, а и изобщо всички мюсюлмани.