Ланселот, рицарят на каруцата

на онзи копието тънко
и на земята падна звънко.
А рицарят за миг сполучи —
в самото гърло го улучи,
отхвърли го през своя щит
досами каменния зид.
В миг с брадви стражата да скочи,
но се досети за добро, че
нито на коня би могло,
ни нему да се стори зло.
И рицарят добре видя,
че тук не го грози беда,
със зло не искат да му пречат.
Остана в ножницата мечът.
И без да ги смути, отмина
със свойта мъничка дружина.
А спътниците млади тук
решиха, че ни рицар друг
такъв не знаят, ни двубой.
„Нима не стори чудо той,
тъй както силом мина вече?“
И рицарят на брат си рече:
„Прости ми, че те карам, братко?
върви и разкажи на татко
как през щита си го пренесе…“
Оръженосецът закле се,
че хич това не е повеля,
от рицаря не се отделя,
докато бъде посветен
от него в рицар някой ден..
„Баща ни ти ще известиш,
щом от желание гориш.“
И тримата поеха пак.
и яздиха до залез чак.
Но спря ги мъж и ги улиса —
попита ги учтив кои са.
„Ами че рицари сме трима,
наум по нещо всеки има.“
На рицаря човекът рече:
„Сир, време за «подслон е вече,
елате тримата у мене.»
Той беше преценил с умение
кому тук първенство отива.
Но каза рицарят: «Не бива
да търся аз подслон веднага,
защото лош е, който ляга
удобно в меките постели,
а нещо важно предприел е.
От свойта цел аз нямам мира
и рано е подслон да диря.»
И рече му човекът: «Щом
не бързате, и моя дом
далече е, да си призная,
ала подслон ще обещая
навреме, виждате сами:
дотам съвсем ще се стъми.»
«Ще дойда, щом е тъй.» По друма
ги води казаната дума —
отпред човекът непознат,
а после тримата отзад,
След доста път от здрача ранен
изскочи щитоносец странен —
навярно беше с вест изпратен
в галоп на своя кон впрегатен,
окръглен като зряла диня.
Задъхан пред човека мина:
«Елате, сир, без суетня,
защото логърци война
са ни отворили, в страната
е вече почнала войната,
безредици и битки има,
навред за истина се взима,
че рицар се е появил,
в двубои много се е бил,
не могат да го отклонят.
сега от неговия път,
прегради всякакви минава.
Навред от всички се разправя,
че всички ще освободи,
от тях очакват ни беди.
Побързайте, опасно днес е.»
В галоп човекът се понесе,
за тях бе радостна разтуха,
защото всичко тука чуха.
На помощ ще се притекат.
На благородника синът продума:
«Чухте, да решим,
сир, нашите да подкрепим,
че схватката ще бъде люта.»
Човекът хич не се и лута —
пред тях веднага се отправи
напряко към стените здрави
на крепост връз скали големи
и стигна входа. Беше време
и те конете да пришпорят.
А заобиколен бе дворът
със ров — да те обземе страх
и зид. Щом влязоха, зад тях,
докато само се озърнат
и да не могат да се върнат,
решетка спуснаха. Сами
подтикнаха се те: «Ами
да продължим нататък, нека.»
Забързаха се след човека
и стигнаха до вход, оставен
и той така неохраняван.
Но влязоха ли, като в клетка
отново спуснаха решетка,
от тежки жлебове държана.
На всички тягостно им стана
помислиха си въобще,
че омагьосани са те.
Но рицарят, в делата кръстен,
на пръста имаше си пръстен.
А камъкът му бе от тия,
които всякаква магия
развалят, ако знак се стори.
Той вдигна пръстена нагоре,
погледна го и прошептя:
«Госпожо, майчице света,
преследват ме сега несрети,
на помощ ми се притечете!»
А тази дама беше фея
и пръстенът му бе от нея,
и дойка тя му е била.
Той вярваше, че би могла
да го избави от неволи,
където и да я замоли.
Видя след своите слова
по този камък, че това
не е магия, просто плен е
и всички тук са обградени,
затворен е след тях капана.
А във решетката кована
вратичка някой бе зажеглил.
И всеки своя меч изтеглил,
заудряха със сила лиха
и якото резе строшиха.
Извън до кулата се спряха,
огледаха се и видяха
отдолу ширната ливада
със рицари поне хиляда
отсам и толкова оттам,
войници прости — брой голям.
И слизайки без колебливост,
но с най-голяма предпазливост,
един от синовете рече:
«Преди врагът да се изпречи,
аз мисля, че е по-добре
един от нас да разбере
кои са нашите, къде са.
Не знам, но там ще се омеся,
да ида искате ли, сир?»
«О, да, вървете най-подир
по-бързо да научим где.»
Забърза, бързо си дойде:
«Добре, че там наблизо бях.
Отсам, с очите си видях,
са нашите.» Натам препусна