Ланселот, рицарят на каруцата

сам рицарят с езда изкусна
и в боя хвърли се със стръв.
И рицар му изскочи пръв,
но мъртъв просна го, защото
през шлема мушна го в окото.
Оръженосецът честит
взе рицарския кон и щит,
и нека бронята тежи —
умело се въоръжи.
Облечен яхна коня, ето —
и копието взе, което
бе дълго, остро и красиво.
Препаса меча горделиво —
лъщеше режещия хлад.
«Сподири после своя брат
и господаря — той отдавна
сражаваше се в битка славна,
разбиваше, за миг трошеше
и чупеше, без вик сечеше
я щит, я копия и брони.
Желязото — и то се рони…
Когото стигне, го стъписва
или от коня го провисва.
И сам за миг не се помая,
противниците си отчая.
Добре се справиха в шетнята
дошлите с него двама братя..
А логърци се удивиха
и просбата им беше тиха:
но кой е този непознат?
Не устоя добрия брат:
Сеньори, той ще ни избави
от тукашните странни нрави,
и от изгнание, неволи,
в които страдаме отколе.
Голяма почит заслужава.
Дошъл да ни освобождава,
позна премеждия безброй,
но ще познае още той.
И повече дела ще стори.»
Челата вдигнаха се горе,
че радостната новина
от всеки мъж се спомена.
И всички я възвеличиха.
А силите се умножиха
от нея, тъй се развъртяха,
че неизбежен стана краха
на много горци, с нова стръв
избиваха ги, щом такъв
безстрашен рицар бе сред тях“
Един — а всички нямат страх.
А да не бе нощта на път,
те щяха да ги разгромят.
Ала тъй черен пада мракът,
ще трябва до зори да чакат.
Изгнаници един през друг
при рицаря дойдоха тук,
от всички беше обкръжен,
като че хванаха го в плен,
и му говореха безспир:
„Добре дошли, прекрасни сир.“
И всеки рече: „Сир, ама
очакваме ви у дома!
Заклевам ви, след мен вървете,
подслон при други не търсете!“
Това, което всички викат,
го казва всеки — и старикът,
и младият — у тях да спре.
„У мене ще сте по-добре,
отколкото у всички други“ —
предлагат своите услуги.
Издърпват си го те без време,
че всеки иска да го вземе,
готова разпра, хем каква!
А той им каза, че това
е лудост, глупост, а и двете:
„Я спора глупав прекратете,
че той не става за опора,
не е добър за нас раздора,
по-нужна ни е помощта.
Да ме придумвате не ща,
подслон със свада не желая,
позагрижете се накрая
тъй пътем да се настаня,
че хич да се не отклоня,
за всички ни това добре е.“
Но вика който как умее:
„Домът ми е натам.“ — „И моят.“
„Чудесно нещо е покоят,
млъкнете — той им рече пак, —
и мъдрият е тук глупак,
разбрах по вашата кавга.
С такава помощ аз сега
назад ще тръгна, не напред.
Ако един след друг, поред
ме бяхте всички уважили,
предложили услуги мили,
с каквито тъй сте щедри вие —
кълна се в римските светии,
признателен ще съм безкрай,
за добротата ви сполай,
ще сторя всекиму оброк.
И здраве да ми дава бог,
от радост аз обзет съм цял,
като че всеки ми е дал
каквато почит пожелая.
Това ви казвам аз накрая.“
Тъй ги смири и тъй ги хока.
При рицар в същата посока
предложиха му после стряха,
в услуга всички тук му бяха.
И всички тук го уважиха,
и радостта си не спестиха
до полунощ, кажи го, чак,
на всички беше мил и драг.
А в ранно утро, на раздяла,
тълпа след него бе се сбрала,
за спътник всеки се предложи.
Ала не каза той, че може
да тръгне с него някой друг
освен ония двама тук,
с които вчера бе дошъл.
Да, с тези, с друг не би могъл.
Препускаха от сутринта
до залез слънце, а места
опасни нямаше за днес.
По здрач излязоха от лес,
но по-чевръсто яздешком.
Отпреде си видяха дом
на рицар — и една жена
седи до входа отстрана,
на вид и кротка, и добра.
И още като ги съзря,
с лице засмяно се изправи,
с привет според добрите нрави:
„Добре дошли и почетете
дома, слезнете от конете,
бъдете тука гости мили.“
„Госпожо, щом сте тъй решили,
благодарим ви, най-желана
за нас е вашата покана.“
Докато слязат, нареди
да хванат техните юзди —
тя люде имаше добри.
И синове, и дъщери
извика тя и надойдоха
девици в мила суматоха,
момци и рицари достойни.
Да отведат конете бойни,
седлата да свалят им рече,
и никой даже не понечи
да й откаже. Стори път
доспехите им да внесат.
Девиците, по даден знак
излезли, върнаха се пак
с два къси плаща за плещите.
И най-подир за тях самите
домът красив врати отваря.
Не беше вътре господаря,
а в недалечни лесове