Ланселот, рицарят на каруцата

със двама свои синове.
Пристигна си, а челядта му,
като че ли слухтеше само,
вън се завтече презглава.
А дивеча му след това
отвързаха и откачиха
и всичко тъй му известиха:
„Сир, сир! на гости са от час
двамина рицари у нас.“
„Хвала на бога до амина.“
И той, и двамата му сина
за миг от тях не се отделят.
И тук е цялата му челяд,
дори и малките деца
помагат с радостни лица:
наглеждат ястия горещи,
по свещниците палят, свещи,
и всичко вътре осветяват,
легенчета и кърпи дават,
вода за миене във съд —
а нея хич не я пестят.
И седнаха с ръце измити.
А всичко там, върху софрите
приготвено бе вкусно днес
Но им поднесоха и вест —
дошъл е рицар преди миг,
по-горделив дори от бик,
животно с нрав ожесточен.
До зъби бе въоръжен,
възседнал боен кон — и как,
е в стремето напъхал крак,
а другия си крак отпред
със жест изискан и превзет
е върху гривата преметнал!
И влезе той, дори несметнал
отмалко да ги зачете.
Надменни думи чуха те:
„Кой тук, да видим, се укрива
изпълнен с глупост горделива,
с глава обаче празновата?
В страната е дошъл и смята
по Мост на меча да минава.
За глупотевина такава
напусто дълъг път е бил.“
А този, дето бе решил,
отвърна с твърд, спокоен глас:
„По този мост, ще мина аз.“
„А, ти ли? Как се осмели
да го помислиш и дали
е трябвало да се залавяш,
и накъде да продължаваш,
да спреш или със срам да креташ
особено ако се сетиш,
че ти в каруца на позора
със срам си се покрил пред хора,
защото там си се качил.
Комуто разумът е мил,
не би избрал голямо дело,
когато е с позорно чело.“
А рицарят речта му зла
да отрече не пожела.
Но домакинът, а и тия
наоколо, защо да крия,
учудиха се прекомерно:
„О, боже, всичко ли е верно?“
И всеки бе като в несвяст:
„Проклет да бъде оня час,
когато на каруца сам
ще се покриеш с долен срам.
О, боже, бил е заловен?
И на каруцата качен?
За грях? Или за престъпление?
Кога е бил на заточение?
Невинен — както е сърцат,
то докато светува свят,
не би могло по никой начин:
да има рицар по-юначен
или да му прилича друг.
Да свика някой всички тук —
по-благородно засиял
наистина не би видял.“
Тъй мислеха си мълчаливо.
А оня твърде горделиво
речта си продължи отново:
„Чуй, рицарю, това ми слово:
през Мост на меча с мене можеш
да минеш, без да се тревожиш —
чудесно ще те облекча.
На кораб аз ще те кача.
за кратко ще съм ти водач.
Но вместо да ми плащаш, бач,35
когато на брега те снема,
главата само ще ти взема,
не щеш ли милостта ми ти.“
А този каза, че почти
жадува за такава слука,
ала за зло или поука —
ще му стои главата здраво.
Отвърна другият направо:
„Това като не щеш да сториш,
от страх като така бърбориш,
навън излез и смел бъди
и бий се с мен гърди в гърди!“
А този се позабавлява:
„Да се откажа аз, тогава
ще бъде цяла леснотия.
Не, по-добре е да се бия,
че онова е наказание.“
От масата преди да стане,
където неми люде зърна,
към пажовете се обърна
седлото да му сложат бърже,
а после всичкото оръжие
веднага да му донесат.
Обажда се на меч звънът,
едни му носят щит и броня,
а други му извеждат коня.
Е да, не бе заслужил той —
тъй както бе на коня свой,
отляво с тежък меч провиснал
щита за ремъците стиснал,
до зъби чак въоръжен —
тук да не бъде приравнен
със най-добрия от добрите.
И коня целия с юздите
като за него бе избран,
а здраво с ремъци държан,
щитът по мярка бе съвсем.
А на глава бе вързал шлем,
добре стоеше му отгоре,
не би могло да ви се стори,
че той на заем го е взел.
Ще кажете: за тази цел
излят е, погледите парва.
Бих искал да ми се повярва.
Стоеше сред лъката тоя —
да, който искаше двубоя,
и му отправяше заплаха.
Навън когато се видяха,
препуснаха един към друг,
тъй силно сблъскаха се тук,
тъй удари си размениха,
че копията се строшиха
и разлетяха на парчета.
Със звек разсичат броня клета.
От шлем, от щит отломки ръсят.
Трошат дърво, желязо късат.
И си отварят много рани
с такива сякаш обещани
безбройни удари страхотни.
И хълбоците конски потни
нашарват мечове със стръв,
но те не се напиха с кръв,
не се ли впиха във ребрата.
Конете рухнаха, и двата.
И рицарите в миг спешени
нахвърлиха се настървени.
До смърт да бяха си немили,
така не биха те се били

35

… Но вместо да ми плащаш бач… — бач е такса за преминаване по мост или път.