Ланселот, рицарят на каруцата

със мечовете помежду си.
Нанасят удари изкусни —
игра на зарове това е,
но колкото и да играе,
играчът хвърля две и две.
А може да се назове
по-иначе играта кратка:
това е само славна схватка
на сили яростни, могъщи.
И наизлезли са от къщи
мъжът, жената, синовете
ведно със щерките напети,
навън е цялата гълчава
и всеки най-отпред застава
да види битката упорна
върху поляната просторна.
А с укор този рицар наш
се обвини веднъж и дваж:
не е способен за победа,
отдавна домакинът гледа!
За всички тук му стана жал.
И гневно потрепера цял.
Но трябва ли да победи,
ще губи време заради
това инатесто магаре!
Тогава страшно го удари,
изби му меча над главата
и се нахвърли лудешката.
Преследваше го, без да спира,
не го оставяше на мира,
не даде с меча островръх
ни миг да си поеме дъх
и силица не му остави.
Та може ли да се забрави,
че за каруцата позорна
речта му беше най-злотворна.
Така отново го подхвана,
че възел даже не остана
на ризницата от яката.
Изби му шлема от главата,
отпред забралото строши му.
Измъчва го неуморимо,
да иска милост му наложи.
Не, чучулигата не може
да устоява пред сокола,
не знае неговата воля,
понеже той е по-голям.
Тъй този тук, за негов срам,
за милост молеше, защото
бе сложил край на мъжеството.
А рицарят, щом чу веднага,
че моли, спря да го налага:
„Ти искаш милост?“-„В този час
най-мъдро слово чух от вас
вместо обида. Тъй горещо
до днес не съм поисквал нещо.
Аз моля милост, ако може.“
„Тогава ще ти се наложи
в каруца сам да се качиш.
Молби напразно да мълвиш
и да ми падаш в прахоляка,
каруцата със срам те чака,
че ти с език невъздържан
взе от каруцата катран.“
Отвърна рицарят убог:
„Не, да не пожелава бог.“
„Не искате? Но ще умрете.“
„Сир, мога, но ме разберете,
за бога, милост аз желая,
но само да не трябва в тая
каруца срамна да застана.
Аз бих понесъл всяка рана,
обаче не такава тежка.
Не ще направя тази грешка,
не, мъртъв май е по-добре.
Не може нищо да ме спре,
каквото щете, ще го сторя,
но ме спасете от позора.“
Докато тъй бе изтерзан,
зад тях зададе се в раван
напряко мястото просторно
девица с муле непокорно,
раздърпана, с изцапан лик.
Държеше тя в ръка камшик,
тъй с него мулето разтри,
че никой кон, в галоп дори,
сега по равната поляка
не би се мерил със равана.
На победителя тогава
тя рече: „Бог да ти дарява
със пълни шепи от което
най-радостно ти е сърцето.“
От все сърце я поздрави:
„Бог нека ви благослови
със здраве, радост, доброта.“
Молбата си откри му тя:
„При тебе отдалеч и чужда
дошла съм от голяма нужда —
ти дар да ме даруваш сам,
а за отплата по-голям
от мене ще ти е дарът.
Да ми помогнеш този път
ще трябва, както се надявам.“
„Това навярно ще направим.
Ако го имам, докато
ми кажете — е ваше то,
но трудно да не бъде много.“
„Главата е това, ей богу,
на рицаря, от теб сразен.
Тъй вероломен, непочтен
не би могло да има друг.
Ни грях, ни зло ще сториш тук,
а милостиня ще дадеш
от него да се отървеш —
от него няма по-безчестен.“
А победеният, безсвестен,
я чу и рече му: „На тази
не вярвайте, че тя ме мрази.
Но аз ви моля в изнемога
за милост в името на бога —
баща и син, а сам накрая
направил своя майка тая,
която бе му щерка вярна.“
„О, рицарю, в речта коварна
на подлия не вярвай днес.
И бог да ти въздава чест
голяма, колкото желаеш,
да ти даде да увенчаеш
и делото си най-опасно.“
Бе хванат рицарят натясно
и мисълта му ход забави,
не знаеше какво да прави —
на нея да даде главата,
или на него мълчешката
да му даде надежда близка.
Добро и ней, и нему иска
да стори, молиха го твърде.
И щедрост, а и милосърдие
не го съветваха против —
бе щедър той и милостив.
Ако молбата й не скърши,
със милосърдието свърши.
Главата ли не вземе тя,
е свършено със щедростта.
От милостта е задържан
и щедростта в един капан
натясно — няма накъде.
Тя иска той да й даде
главата и го умолява,
а где е доблестта тогава
и милосърдието где е?
Дали съвсем ще проумее
измолената милост той?
Да, нямаше ни миг покой —
до днес за никой враг немил,
след като го е победил
и към молба го е принудил,
веднъж така не бе се чудил
как милостта да му откаже.
А тук и друго има даже.
На този, дето тъй го моли,