Ланселот, рицарят на каруцата

опънат бе от бряг до бряг,
и мечът бе кален и як,
две копия на дължина.
Тук и от другата страна
забит бе в дънери грамадни.
Ще каже всеки, че ще падне,
като се счупи по средата,
не би познал, че тежината
изглежда само тъй голяма.
Обзе ги страх онези двама,
до третия които спряха.
И стори им се, че видяха
два лъва, може леопарди —
оттам брегът от тях се варди
и всеки по синджир опъва.
Водата, моста, двата лъва,
които им се провидяха,
съвсем ги хвърлиха в уплаха:
„Сир, чуйте нашия съвет
за туй, което е отпред,
че той ви е необходим.
Това е мост непроходим,
със зъл кроеж, за зла шега.
Не се ли върнете сега,
ще се разкайвате след време.
Добре си е човек да вземе
да гледа само онзи кът.
Че как ще минете отвъд —
това не бива да се случва.
Та кой ще вземе да заключва
бурана страшен — да не вее,
и птицата — да не запее,
когато вън е ясна заран,
та има ли човек, накаран
да се роди невръстен пак?
И да пресъхне морски бряг?
Не стават тези чудесии.
Нима надявате се вие,
че тези двата бесни лъва
(един веригата опъва)
не ще ви пият от кръвта,
не ще ви изядат плътта
и костите не ще ви глождят?
А смели мисли ме спохождат
и мене, отдалеч ли гледам.
Пазете се и стойте редом,
да знаете, ще ви погубят,
ще ви разкъсат, ще изскубят
ръцете ви, а и нозете —
от милост те не са обзети.
Над вас самия се смилете
и редом тука останете.
Че правите ужасна грешка,
нарочно на опасност тежка
излагате се сам при тях.“
А той отвърна им със смях:
„Сеньори, тъй съм задължен,
че се вълнувате за мен!
От обич и от доблест то е.
Към мен и всяко дело мое
не проявихте зло желание.
Но аз изпитвам упование:
от всичко бог ще ме закриля.
Ни мост, ни тъмна водна сила
по-страшни са от твърда почва.
Премеждието ми започва —
ще мина и ще продължа.
И на това до смърт държа.“
А двамата, като не знаят
какво да кажат — туй е краят,
го жалеха, в скръбта единни.
Пък той над бездната да мине
приготви се добре отрано,
направя нещо много странно —
събу се и ръце заголи.
Не, няма в мъки и неволи
тъй читав да се добере.
А закрепи се той добре
на меча, от коса по-лют,
ръце заголил и събут —
тъй бездната ще му захапе
нозете боси, без чорапи.
Не се смути, че има рани
от меча по крака и длани —
по-скоро с рани най-досадни,
но във водата да не падне,
излизане от нея няма.
А беше болката голяма,
но мина с мъка той отвъд.
Ръце, крака горят, пламтят,
но ги превърза Любовта,
водителката към целта,
и всички болки му отне.
С ръце, с нозе и колене
надмогна бездни вероломни.
Тогава отведнъж си спомни,
че в някакъв проблясък кратък
два лъва бе видял оттатък.
Огледа се, но не откри
ни плахо гущерче дори,
ни друга животинка блага.
Ръката вдигна си веднага
и поглед в пръстена си впери,
но лъв понеже не намери на
камъчето в някой ъгъл,
помисли, че се е излъгал.
Ни лъв, ни лъвски отпечатък.
Ония двамата оттатък,
като видяха да минава,
зарадваха се до забрава.
Не знаеха, че има рани.
Бе всичко страшно изпитание,
че зло къде ти по-голямо.
По ризата попи кръвта му
с гореща кървава следа.
И яка кула той видя,
не беше виждал ни една
такава яка твърдина,
и няма по-добра, изглежда.
А от прозореца поглежда
крал Бадмагю, човек вежлив,
и прозорлив, и разсъдлив,
зачел доброто и честта,
решил във всичките неща
почтен да е невероятно.
А неговият син, обратно,
в безчестни всякакви дела
се хвърляше със сила зла.
Ни подлост някаква презряна
и ни коварство, ни измяна
не го оставяха в покой.
До краля бе застанал той.
Видяха истината проста:
как рицарят минава моста
със мъки, с болки, с нрав корав.
Цвета от ярост и от гняв
си промени Мелеаган.
Разбра — ще му оспорят в бран
кралицата. Но рицар беше
той опитен, не се боеше
от никого, тъй горд и твърд.
И щеше да е най-добър,
но беше подъл и злораден.
Сърцето му бе камък хладен,
не бе го нежността познала.
Което тук зарадва краля,
сина му наскърби безкрайно.
На краля сигурно бе знайно,
че рицар, моста минал тук,
е по-добър от всеки друг.
Не би се осмелил да мине
тоз, който и дела безчинни,
и срам връз близките стоваря,
ни в чест, ни в доблест има вяра.
Не би могъл да бъдеш смел,
щом със злини си се заел,
не се съмнявайте, защото
по-лесно се извършва злото.
Говорих доста за това,