да спастрям своите слова.Неща по-други ще подхвана,към тях подтиква ме романа.Та чуйте тука крал единкак само смъмри своя син:„Случайност, сине, бе почтида дойдем тука аз и ти,прозорецът ни изненада,така че сякаш за наградасполучихме като на дланда видим подвиг невидян,какъвто и не ще сънуваш.Признателен не ми се струвашкъм този, който чудо стори.Недейте помежду си спори,а сам кралицата върни му.Да търсиш бой е немислимо,бедата идва неусетна.Сега за мъдър ще те сметнаи за любезен, само тикралицата му изпрати.В дома си окажи му чест —това, което търси, днесму дай, преди да го поиска.Целта му, знаеш я, е близка —тя е кралица Гениевра.Недей в упорство потреперватъй глупав, горделив и зъл.В земята ти е той дошъл,срещни го както подобава.Храбрец храбреца уважава,любезности ще му окажеи близък ще му стане даже.Почиташ ли, ще си почитан.Ще кажат, че си най-възпитан,с услуга ако почетешти рицаря, когото вещи най-добър ще сметнем ние.“Отвърна: „Бог да го убиетакъв — добър ли, най-добър ли!Тъй кралските слова отхвърли,по-лош не сметна се така: —А с вързани ръце, кракавасал да щете да му стана,да моля за една поляна?По-скоро в роб ще се обърна,отколкото да му я върна.Че аз дори не се и каня,ще я оспорвам, ще я браняот всички, вече полуделида идват в нашите предели.“Но кралят рече думи чинни:„Любезно ще постъпиш, сине,ако с упорство не хортуваш.И те съветвам да кротуваш.Ти знаеш, че постъпка низказа рицаря е да не искаот теб кралицата в двубой.Да я получи смята тойвъв битка, не с добри слова,от всички знае се това.Не иска, както го разбирам,каквото му се дава миром,за нея бой не ще спести.А мъдро ще постъпиш ти,ако от битка го лишиш.И моля мирен да стоиш.Презреш ли ми съвета — нека,за мен е загубата лека,злините са за теб тогава.Кой в този рицар се съмнява?Единствен ти, досадно то е.От наше име и от моегостоприемство му дължа.На честността си аз държа,не знам измяна, зла шега,та да се променя сегазаради тебе или друг.Не ща да си ласкател тук,но ти на него обещайна битките да туриш край —оръжие и кон си няма, —че смелостта му е голяма:дотука да се добере!Бе пътят преграден добре,за друг бе непосилен жребийосвен единствено за тебе.Та думата ми тук е тази:ако от тебе се опази,от никой друг не се налага.“„Съветът ви не ме засяга —отвърна му Мелеаган, —пред приказки стоя смълчан,но те не ме привличат много.Съвсем не съм светец, ей богу,ни щедър, нито благороден,не искам почит, дар изгоден,да дам, което най обичам.За неговата цел се вричам:не ще я той постигне лесно,ни бързо, как — не е известно,но както той не се надява.Помогнете ли му, тогавас вас няма да се спогодим.Мирът ви, тъй необходимза него, хич не ме засяга.За него нужен е смелчага —такъв съм, да ме пази бог,от мене чака той урок.Не ща да правите за ментова, с което обвиненще сте като човек негоден.Бъдете все тъй благороден.Мен оставете ме жесток.“„Задържаш я за дълъг срок?“„Завинаги.“ — „Каквото знаешправи сега, но ще се каеш.При рицаря ще ида аз,да чуе по-любезен глас,съвет и помощ му дължа,на него истински държа.“И кралят слезе долу вече,кон да му оседлаят рече.На своя боен кон голямот стремето качи се сам,взе трима рицари добрии двама стражници дори,не повече, и ги поведе.Заслизаха, бе той отпреде,докато стигнаха до моста.Видяха рицаря, че достакръв бършеше от свойте рани.На гости кралят го покани,за да го излекува, но товане бе ли все едно водаот прилив да се бърше?От коня кралят слезе бърже,пък рицарят със рани днешниизправи се да го посрещне,а не защото го позна.Че по ръце и коленагори го болка, си мълчеше,като че здрав и читав беше.Видя го кралят как търпи,побърза да го подкрепи:„Сир, за учудване не е ли,че вие в нашите пределипроникнали сте чак дотук?Добре дошли бъдете, другтова не ще го предприеме,не ще се случи в друго времетакава храброст, друг не можена гибел тъй да се изложи.Обикнах ви, защото смелоизвършихте голямо дело,не би го и помислил друг.Ще бъда благосклонен тук,за честност и за чест ме хвалят.