Ланселот, рицарят на каруцата

да чуе всичкия народ,
със всички сили: „Ланселот!
Насам се обърни и виж
кому загриженост дължиш!“
И Ланселот не се забави,
обърна се и взор отправи:
съгледа онова създание,
което с трепетно желание
бе търсил в толкова беди,
как на прозореца седи.
Откакто в кулата я зърна,
обратно той не се обърна,
ни взор помръдна, ни уста,
а само меч назад въртя.
Нахвърли се Мелеаган,
от страшна сила обладан,
бе радостен, че няма как
врагът му да се брани пак.
Не бяха горци с радост тиха,
а логърци се разгневиха
и взеха да не се владеят,
и наземи да цепенеят
на колене или по гръб.
Голяма радост бе и скръб,
в едната всеки се заклева.
Провикна се онази дева
над цялата тълпа събрана:
„Ах, Ланселот! Какво ти стана,
та глупаво стоиш? Защото
сме свикнали, че на доброто
и храбростта си притежател,
до днеска никой не е смятал,
че рицар по света познава
такъв, че с теб да се сравнява
по доблест и по мъжество.
Какво ти е сега, какво?
Към кулата се обърни ти,
все тя да ти е пред очите
и бий се смело, взрян насам.“
И Ланселот го хвана срам,
да се намрази чак понечи,
че в боя доста време вече
е бил по-слабата страна
и не един това позна.
Отскочи той назад, да може
тук откъм кулата да сложи
не себе си — Мелеаган.
Пък той се силеше припрян
от другата страна да мине.
Без даже миг да си почине,
след него Ланселот вървеше
и силно както той си щеше
го блъскаше със щит и тяло.
Залитна оня отначало,
а после що не падна само.
Порасна много смелостта му,
че му помогна Любовта,
омраза страшна запламтя
към оня, който твърде зле го
принуди да се бие с него.
А от омраза обладан
и от любов, Мелеаган
от дива ярост изгоря,
не бе му никак до игра,
по-скоро страх го бе обзел,
че рицар по-сърцат и смел
ни беше срещал, ни познавал,
ни някой бе го изтерзавал,
тъй както този Ланселот.
Отместваше се за обход,
отдръпваше се по-далеч
със страх от неговия меч.
А Ланселот пък, занемял,
към кулата го бе подбрал,
че там кралицата седеше.
Нали в услуга нейна беше.
Тъй близо го доведе той,
че спря за малко тоя бой —
ще я изгуби от очи
след крачка само, го речи.
Тъй Ланселот пред много свят
разкара го напред-назад,
из който си поиска кът,
и спираше се всеки път
пред своята прекрасна дама,
разпалила в сърцето пламък.
Пред нея, спрял, за взор макар,
той вземаше такава жар
за боя си с Мелеаган,
че можеше като балван
да го търкаля с натиск слаб.
Като недъгав, като сляп
го водеше натам-насам.
Видя сина си кралят сам,
че се предава без отбрана.
И жал, и милост го обхвана.
Да можеше, би спрял двубоя.
Но за това с молбата своя
спря пред кралицата тогава
и почна да я умолява:
„Госпожо, много ви обичах,
с голяма почит ви се вричах
и защищавах ви горещо.
И няма под небето нещо,
с което днеска вам честта
достойно да не защитя.
И отплатете се накрая.
Да ви поискам дар желая.
Недейте слуша моя зов,
не го ли сторите с любов.
В двубоя, виждам го добре,
синът не ще му се опре.
Тежи ми то и срам дори е,
но само да не го убие,
в това е властен Ланселот.
Не искайте един живот —
и не че бил е благочинен,
пред него и пред вас невинен.
Заради мене милостта си
кажете, имам бели власи,
да се въздържа да го блъска.
Тъй след молбата моя дръзка
в услуга скланям аз глава.“
„Молбата, сир, е при това
от мене също тъй желана.
Омраза смъртна и да храня
към вашия противен син,
добре ми служихте един
и за да ви се угоди,
ще искам да го пощади.“
То бяха думи и за други —
и Ланселот тогава чу ги,
а и Мелеаган дори.
Обича да се покори,
да върши като роб последен
тоз, който е изцяло предан,
любимата каквото иска.
Целта на Ланселот бе близка,
с повече обич от Пирам41
изцяло бе изпълнен там.
И чу го Ланселот това —
току последните слова
се ронеха — и той й рече:
„Да спрем желаете ли, вече
желая същото и аз.“
И Ланселот и своя бяс
смири, и меч реши да скрие,
за да не би да го убие.
Смирен да бъде той не свари.
Не, удар оня му стовари,
от гняв и срам обезумял,
след като вече бе разбрал:
за него да се молят даже!
И кралят, за да го накаже,
от кулата направо слезе,
където тъй се биха тези,
и тука своя син подхвана:
„Че то какво, кажи ми, стана?
Един стои, друг меч върти.
Жесток и горделив си ти,

41

… с повече обич от Пирам… — от мита за Пирам и Тизбея. Повярвал, че годеницата му е разкъсана от лъвица, Пирам се самоубива от любов.