Ланселот, рицарят на каруцата

и храбростта ти е за зло.
Че то само не е дошло:
от тебе той е по-добрия.“
Мелеаган от проклетия
и гняв се изкриви пред краля:
„В плен слепота ви е държала!
А истината е такава:
да, сляп е, който се съмнява,
мен, по-добрия, лош изкарва.“
„Тъй смяташ ти, но кой ти вярва!
Добре от всекиго се знае
кое е тъй, кое лъжа е.
Видяхме истината вече.“
И на бароните си рече
сина назад да отведат.
Заповедта и този път
изпълниха — Мелеаган
веднага беше задържан.
На Ланселот по-трудно негли
му бе назад да се оттегли,
че оня с удар, непростимо,
голяма болка причини му.
И кралят рече на сина си:
„Ще трябва — и недей се въси
кралицата да върнеш ти.
И с тази свада се прости,
и от домогвания разни.“
„А приказките ви са празни!
Наслушах се на много думи.
Та всичко то е помежду ни,
махнете се, не се месете!“
Повтори кралят и потрети:
ще го убие по-добрият,
оставил му се да го бият.
„Да може той да ме убие?
Не, аз ще го сразя, но вие
не ни пречете най-подир
със него да се бием, сир.“
И рече кралят: „Да прощаваш,
но няма нищо да направиш.“
„Защо?“ — „Защото не желая.
На глупостта ти и на тая
надменност твоя аз съм сит.
Безумец само упорит
смъртта си търси като теб.
И знам, гнева ти е нелеп,
да те запазя се стремя.
Смъртта ти да ми е в ума,
пред взора ми — помилуй бог,
къде ти удар по-жесток.“
И тъй постигна най-подир
съгласие да има мир.
Да върне трябваше най-паче
кралицата, с обет обаче
от Ланселот, че призован
ако е от Мелеаган —
във срок една година цяла
от днес, от мирната раздяла, —
те да излязат на двубой.
Получи Ланселот покой.
Разпръснаха се всички хора
с мълва: двубоят ще е в двора
на крал Артур, управник смел,
крал на Бретан и Корнуел.42
Двубоят, казваха, ще стане,
но по кралицино желание
и с Ланселотово съгласие;
ако помоли у дома си
тя с него да се прибере,
тук никой няма да ги спре.
И тя го пожела това,
а той го потвърди с глава.
Мирът за всички бе утеха —
оръжията им поеха.
Повеля имаха онези:
един оттук ако излезе,
излизат другите самички.
И Ланселот бе драг на всички.
И знайте, ще ви кажа сам:
голяма радост беше там,
и той бе нейно притежание.
А кой от чужденците сбрани
не се зарадва нему, кой?
Говореха — да чуе той:
„О, сир, зарадвахме се много
на името ви. Слава богу,
дошъл е истински мигът
свободни да сме този път.“
И плъпна хорският рояк —
и всеки мъчеше се как
да го докосне, драг и мил.
Пръв който бе го доближил,
бе най-щастлив на тоя свят.
Да, радост имаше — и яд,
че людете освободени
от радост бяха завладени,
но другите с Мелеаган
си бяха завистлива сган,
унили, смазани от скръб.
На тях обърна краля гръб,
на Ланселот подслон предложи.
А той помоли, ако може,
кралицата да посети.
„Изглежда най-добре почти,
не се ли лъжа — рече краля. —
И Ке е с нея, сенешала,
почудата ще е отрадна.“
И Ланселот едва не падна
в нозете му, от радост бледен.
От краля беше той заведен
сред залата, където в зрака
кралицата видя да чака.
Когато краля тук съзря тя,
държащ на Ланселот ръката,
пред него дума не отвори
и на сърдита се престори,
със взор към каменния под.
„Госпожо, вижте Ланселот,
при вас да дойде е понятно,
ще трябва да ви е приятно.“
„Приятно да ми е на мен?
Не знам с какво да е ценен.“
„Нима, госпожо? — рече кралят,
комуто доблестта захвалят. —
Сърцето ви сега къде е?
Една надменност ви владее,
обаче служил ви е вярно,
от изпитание коварно
до смърт за вас е бил терзан,
от моя син Мелеаган
ви брани той и извоюва,
за всички мъки чест томува.“
„Напразно, сир, било е всичко.
Е, да, признание едничко
изглежда, че му се дължи.“
А Ланселот се натъжи,
запита я, от мъка чер,
като изтънчен кавалер:
„Госпожо, дотежа ми то,
но и не питам аз защо.“
Обаче питаше се сам
дали го слуша тук мадам.
А за да го измъчи, тя
ни думица не прошептя
и си излезе мълчешката.
И проследи я до вратата
със взор и със сърдечен трепет.
Очите поглед не отлепят,
но вътре тя след миг се скри.
Не влезе погледът, дори
отвънка потъмня в несвяст.
Сърцето, с по-голяма власт,
по-господарски се държи —
оттатък с нея продължи.
Отсам е погледът сега,
със сълзи пълен и с тъга.
А кралят с тих и кротък глас
му каза: „Изумен съм аз,
защо е днешната промяна,

42

… крал на Бретан и Корнуел… — Бретан е означавало както островна Британия (днешна Великобритания), така и полуостров Бретан в Западна Франция; Корнуел — полуостров в Югозападна Англия.