Ланселот, рицарят на каруцата

«Кълна се, всичко е лъжа!
Ненужни са притворни речи,
съвсем сте уличена вече
и всичко тук ще се докаже.
Подсети верните си стражи: —
Оттука никой да не мърда.
Докато дойда, с воля твърда
пазете нейния чаршаф!
Да види кралят, че съм прав
за тези двама лицемери.»
Потърси го и го намери
и коленичи най-подир:
«Елате и узнайте, сир,
от вас кралицата се пази,
а волята ви тя погази.
И чудеса ви чакат там,
каквито аз видях за срам,
в сърцето мое като шип са.
Сега не ме корете в липса
на справедливост или чест:
известно ви е как до днес
заради нея аз съм патил,
от мене като неприятел
я пазехте със дни и нощи.
Отидох да я видя още
в леглото и каквото там
видях, ми стига, за да знам:
Ке всяка нощ със нея спи.
Сир, повече не се търпи,
не негодувайте от мен,
защото аз съм възмутен,
пък тя ме мрази и презира,
а всяка нощ до Ке примира.»
«Мълчи, не вярвам!» — рече кралят.
«Пред вас постелки ще се валят,
Ке ги е подредил добре.
Неверие ли ви възпре
и усъмните ли се в мене,
чаршафите окървавени
от раните на Ке са там.»
«Да идем, за да видя сам —
поиска кралят. — Право, криво —
ще хвърля поглед предвидливо.»
Към стаята й плащ разпери
и там кралицата намери,
че тъкмо станала бе тя.
Видя в леглото й кръвта,
в постелята на Ке надникна.
«Госпожо, виждам — той възкликна,
че моя син е имал право.»
«Такова лъжене дребнаво
не може, боже помози,
като змия да изпълзи.
А сенешала Ке е честен
и с благородство е известен,
извън съмнения изцяло.
За показ и за продан тяло
аз нямам. Ке такъв човек
не е и даже с намек лек
да ме обиди не посмя,
а нямам и сърце сама
да го извърша в миг коварен.»
«Сир, ще ви бъда благодарен —
синът поиска от бащата —
да си изкупи Ке вината,
кралицата да се засрами.
С едничка просба е речта ми:
бъдете справедлив без жал.
Сеньора си е Ке предал,
на крал Артур е изменил.
Той с вяра бе му поверил
най-драгоценното си нещо.»
«Сир, оправдание горещо
да кажа — рече Ке — си струва,
Бог вечни мъки да ми струпа,
ако съм аз изгубил мярка
и спал със свойта господарка.
И мъртъв по-добре, но не
с най-отвратително спане
да имам грях към господаря.
И нека бог да не затваря
едничка моя рана, даже
със смърт сега да ме накаже,
помислял ли съм за това.
Но знам, че тази нощ едва
кръвта от раните си спрях,
петната тука са от тях —
и от сина ви нямам мира.
Без право той ме подозира.»
Отвърна му Мелеаган:
«Лукавия без капка свян
докрай издаде ви, ей богу.
Нощес загрели сте се много,
от мъките така желани
сега с отворени сте рани.
И нямам камък в свойта пазва —
кръвта самичка го доказва,
че виждаме я по леглата.
Ще си изкупите вината,
доказана е, ето на.
А рицар с вашата цена
не се е тъй излагал сам,
навлякохте си срам голям.»
«Сир, сир — пред краля Ке застана,
аз нея, себе си ще браня,
синът ви ме набежда само,
боли ме от жестокостта му,
греши, като ме мъчи той.»
«Не сте готов сега за бой —
му рече кралят — с тези рани.»
«Сир, ако може, с ваше знание,
тъй както болен съм, не крия,
желая с него да се бия.
Ще видите, не съм виновен
за упрека му тъй отровен.»
Кралицата, с умелост скрита
успяла Ланселот да пита,
сама на краля извести,
че рицар смел ще защити
за всичко сенешала в бран,
посмее ли Мелеаган.
Мелеаган веднага каза:
«Аз мога тука в бой да вляза
със всеки рицар — той от мен
докато бъде победен.
И с великан ще се разправя.»
Дойде и Ланселот тогава.
А пълна беше тази зала,
тълпа от рицари събрала.
Щом той се появи, без страх
кралицата пред всички тях
разправи станалото там
и рече: «Ланселот, за срам
Мелеаган ще ме направи.
Вини ме той във леконравие
пред всички, стига да не вземе
назад словата си без време.
Нощес, той казва, Ке лежал
при мен, защото бил видял
в леглата ни петна от кръв.
Злодей наричали такъв,
не ще ли да се защищава
или не се ли задължава
да му помогне някой друг.»
«Молбите се ненужни тук,
където се намирам аз —
отвърна Ланселот. — Във вас
и в него има вяра бог.
Готов съм за двубой жесток
и нека никой да не смята,
че нямам сили за борбата.
Не, сили няма да спестя
за боя, да го защитя.»
Мелеаган напред веднага
изскочи: «Бог да ми помага,
доволен съм, това желая,
дори олекна ми накрая.»
«Сир — каза Ланселот, — аз знам
закона, има съд, а там —