Ланселот, рицарят на каруцата

Съвета одобриха в хор,
не почнаха излишен спор.
Към Воден мост поеха. Щом
го наближиха яздешком,
видяха монсеньор Говен,
по моста стъпваше вдървен,
залитна, падна във водата,
ръце в дълбокото замята,
ту плува, ту потъва с вик.
Дойдоха с пръти, а след миг
протегнаха му върбов слъп.
Бе само с ризница на гръб,
със стегнат под брадата шлем,
сега неоценим съвсем,
железните обуща само
ръждиви бяха от потта му,
защото много беше страдал,
нападан бе и бе нападал,
познал победата и стона.
Щита му, копието, коня
останаха на оня бряг.
Измъкнаха го те, но пак
не вярваха да се свести.
Вода нагълтал, труп почти,
той докато не я повърна,
ни думица не им отвърна.
Но щом гласът, речта му тиха
в гърдите се освободиха,
та да го чуят те отново,
рече ли да подхване слово,
подхвана дума речовита
и за кралицата попита
изправените отстрани
дали са чули новини.
Те съобщиха му вестта:
при краля Бадмагю е тя.
Да тръгва още не желае,
почитана от него тя е.
«А някой да я търси в плен?» —
попита ги месир Говен.
Разказаха като на свой:
«Да! Ланселот дел Лак, и той
самичък Мост на меча мина.
Освободи я, юначина,
и всички ни — жени, мъже.
Измами ни едно джудже
и гърбаво, и гърчоляво,
докрай излъга ни лукаво,
пред всички Ланселот отвлече.
Напакостило му е вече.»
«Кога, кажете най-подир!»
«Джуджето днес го стори, сир,
когато с него преди час
дохождахме да търсим вас.»
«Не взе ли той да ни срами,
щом влезе в чуждите земи?»
Те заразправяха му тук,
разказваха един през друг,
без разказа да се протака,
че там кралицата го чака,
че който иска да се чуди:
не може нищо я принуди
без него да си тръгне днес
и няма ли за него вест.
А пък месир Говен предложи:
«Нали оттук, от моста, може
да търсим всички Ланселот?»
Откриха му по-тънък ход:
кралицата сега намират,
тя краля моли да го дирят —
синът му, вероломство сторил,
ненавистно го е затворил,
Мелеаган от злост беснее.
Ако научи кралят где е,
ще нареди да се докара.
Ще трябва да изчакат с вяра.
И тези тъй единни хора
веднага тръгнаха за двора
и към мадам и краля благ.
Поеха бързешком — и пак
Ке сенешалът беше там —
подлец да срещнат най-голям,
изпълнен целия с измами,
пред всички как не се засрами
да лъже Ланселот с джуджето.
Погубен смятат го, което
безкрай тежи им на душата.
Не бе приятна новината,
кралицата се наскърби.
А ней просветна може би
едничък лъч през този ден:
то бе за монсеньор Говен,
макар и малка, радостта й.
Но й личеше, че страдае,
а пък и как да скрие тя
и мъката, и радостта:
за Ланселот сърцето тръпне,
за монсеньор Говен й шъпне
гласът на радостната среща.
И всеки, чул вестта зловеща,
се натъжи и се отчая —
на Ланселот това е края.
Бе кралят просто възхитен,
че е дошъл месир Говен,
че с него се е запознал.
Ала и много бе му жал
за Ланселот, бе просто смаян
и от измамата отчаян.
Кралицата — и неведнъж —
прикани го: нашир и длъж
да прати да го търсят днес,
да не протакат до безвест,
месир Говен и Ке след него —
че някой има ли, къде го,
да не отправя просби клети!
«На мене всичко оставете,
не говорете — кралят рече, —
молби отдавна слушам вече.
Ще наредя да го потърсят
и без предумки да побързат.»
И подчиниха се с поклони,
а кралят пратеници конни
далеч по кралството разпрати,
сержанти с мъдрост всепризнати,
по всичките земи от днес
затърсиха от него вест.
Навред за него те вестиха.
Ни истината те откриха,
ни него. Всеки изтерзан
се върна в рицарския стан.
Говен и Ке, и всички с тях,
на хълбок с копие, без страх
сами, решиха, се захващат,
след него няма друг да пращат.
Следобед в залата събрани
препасват мечове ковани,
със шлем е всеки, с броня здрава,
да тръгнат само им остава.
Но влезе вътре паж и мина
край тази рицарска дружина
и пред кралицата застана.
Тя беше бледа и смълчана,
за Ланселот скърбеше тя
и все не идваше вестта,
затуй бе цяла пребледняла.
Той поздрави я, а и краля,
до нея седнал, след това
и другите с добри слова,
и Ке, и монсеньор Говен.
Писмо държеше изтънчен.
И взе го кралят и реши:
тоз, който няма да сгреши,
на всички да го прочете.
От пергамента чуха те —
четецът в него нос забожда, —
че поздрав Ланселот провожда
на краля-господар, дори
за почитта благодари,