Ланселот, рицарят на каруцата

а и за приема последен
като човек изцяло предан
на всички негови повели.
А питат ли се той къде ли
е, при крал Артур го приютили
напълно здрав, със свежи сили,
а на кралицата предлага
да се отправи в път веднага
с месир Говен и Ке. Защото
със знаци тайни бе писмото,
повярваха му всички тук.
Ликуваха един през друг,
шумеше дворът лъчезарен.
А те на следващата заран
ще тръгнат, казаха, на път.
И щом настъпи вън денят,
се нагласиха с радост тиха
и на конете се качиха.
А кралят с явно одобрение,
със радост и за развлечение
изпрати гостите сърдечни
накрай земите си далечни.
И там, отдето друг царува,
с кралицата се той сбогува
и наведнъж със всички други.
За искрените му услуги
кралицата благодари,
за всичките дела добри.
С ръце на плещите му тя
предложи и му обеща —
а с по-голяма благодарност
не би могла — безкрайна вярност.
Говен и Ке, като на стар
приятел и на господар,
и всички — вярност обещаха.
А краля длан след тях размаха
и тримата благослови,
и всички други поздрави,
назад си тръгна натъжен.
Кралицата не спря ни ден
през седмицата, упорита,
а с нея цялата й свита.
Тъй в двора стигна вест къде са,
на крал Артур се тя хареса:
кралицата не ще се бави.
И племенникът му прибави
в сърцето още радост само —
той мислеше, че смелостта му
кралицата е отървала
и Ке, и свитата й цяла.
Бе друга истината май.
Опразни се градът докрай,
да срещне своята кралица,
възкликна всеки срещнат рицар
или човек непросветен:
«Добре дошъл, месир Говен,
кралицата доведе ти,
пленени дами защити,
мъже избави от затвори.»
Говен обаче отговори:
«Хвалби напразни, господа,
ще кажа в собствена вреда:
не съм извършил нищо там.
От почестите ме е срам,
не бях навреме, в точен час,
а закъснял пристигнах аз.
Пристигна Ланселот навреме,
възхвали нека той приеме
и почести надлъж и шир.»
«Но той къде е, скъпи сир,
видяхте ли дали дойде?»
Говен се смая: «Как къде!
Че в крал Артуровия двор
не е ли?» — «Не, от ничий взор
не е видян ни тук, ни там.
Откак отведоха мадам,
не сме го мярвали, къде ти.»
И пръв месир Говен се сети:
измамени са те, защото
фалшиво е било писмото
и лъгал ги е всеки знак.
И заизмъчваха се пак,
а в двора влязоха безславно.
Поиска кралят незабавно
да му разкажат новините.
Разказаха му речовити
как бе постъпвал Ланселот —
мадам, пленения народ
как бе освободил и ето
как и с каква лъжа джуджето
поведе го и го отвлече.
Това не се хареса вече
на краля, много домъчня му,
но болката за миг бе само,
в сърцето радостта преля:
кралицата си е дошла!
Постигна своето, престижа,
за другото не го бе грижа.
Кралицата докато бе
под чуждоземното небе,
госпожиците знатни, мили,
които бяха се решили,
че всяка трябва да си вземе
желан съпруг в най-близко време,
взаимно бяха се разбрали
и уговорка бяха дали
да има битка и турнир.44
Срещу Помльоглоа подир
застана тази от Ноаз.45
Пред неуспелите — в прехлас
те няма дума да дадат;
на тез, които победят,
ще кажат те, че ги обичат;
това да викат и изричат
не само в този край, ами
и по далечните земи.
Отдавна беше известен
турнирният очакван ден,
народът — да се хиляди.
Кралицата дойде, преди
да мине срокът. Въздерзаха
девиците, като разбраха,
кралицата че е дошла,
да тръгнат всяка пожела
към двора, сбрал тълпата цяла.
Замолиха те вкупом краля
благодеяние да свърши,
молбата им като не скърши.
Тогава кралят обеща,
узнае ли каква е тя,
каквото молят да направи.
Поискаха му да остави
мадам, ако реши, да иде
и техния турнир да види.
А кралят откази не знае
и разреши й, щом желае.
Зарадвани от него там,
отправиха се при мадам,
от чувства предани обзети:
«На нас, госпожо, оставете,
каквото краля днес ни даде.»
«Какви са тези изненади? —
попита тя. — Недейте кри!»
«Госпожо, с помисли добри
на нашия турнир елате,
съгласен кралят ни отпрати,
друг няма кой да ви попречи.
Склони, че ще отиде вече,
щом имат думата на краля.
И бързо из страната цяла
госпожиците пращат вест:
кралицата във тяхна чест
турнир ще гледа в тоя ден,
на който той е обявен.
И литна новината вече
наблизо тук и там далече,
и завладя такъв простор,
че влезе даже в кралство Гор
държаха чужденците там,

44

… да има битка и турнир… — турнирите съществуват от XI век. В началото, като истински битки, са се провеждали с бойни оръжия. Впоследствие се използват боздугани без шипове, мечове без остриета, копия с тъп връх. Победените загубвали не живота, а оръжията и конете си.

45

… Срещу Помльоглоа подир застана тази от Ноаз… — неустановени географски имена. „Ноаз“ на старофренски значи „най-зле, най-лошо“. Този смисъл е свързан с по-нататъшното поведение на Ланселот.