Ланселот, рицарят на каруцата

сержанти кралски — без умора
тълпа подир тълпа напира.
Където утре е турнира,
издигат подиум голям,
кралицата да седне там
до дами и девици. Няма
от тази ложа по-голяма
и с по-голяма красота.
Заеха я на сутринта
с достойната кралица своя —
те искаха да видят боя,
кои кога ще се намесят.
Тук десет рицари след десет,
по двайсет там, по трийсетина
с едната, с другата дружина,
отляво сто и сто отдясно…
И сборището стана тясно
пред ложата и покрай нея,
от чакане не им додея.
Тълпа грамадна се събра,
изникна истинска гора
от копия — със тях се стичат
мъжете, за да се развличат.
И копията се вишат,
и стяговете им трептят.
А всеки рицар на турнира
познати най-добри намира,
дошли и те да се сражават.
И всички се приготовляват
да си покажат храбростта.
По всички околни места —
орници, целини, поляни —
не може сметка да се хване
на струпалия се народ.
А нямаше го Ланселот
по многолюдните ливади.
Ала когато се зададе,
херолдът го видя, езика
не си сдържа и се развика:
«Дошъл е да ви вземе мярка!
Дошъл е да ви вземе мярка!»
Попитаха го: «Кой е той?»
Не пожела да каже кой.
Щом в боя Ланселот влетя,
за двадесет се развъртя,
сражаваше се тъй добре,
че всеки взора си да спре
на него, да се възхищава.
А за Помльоглоа тогава
сражаваше се рицар смел
на кон и пъргав, и умел,
по-бърз от див елен: един
храбрец, ирландски кралски син,
и биеше се най-сърцат.
Но оня рицар непознат
пет пъти по им се понрави.
Въпросът им не се забави:
«Кой тъй се бие страховито?»
Кралицата повика скрито
девица веща и с държание:
«Госпожице, едно послание
да предадете вие срочно,
накратко, устно, а и точно.
От ложата сега слезнете,
при онзи рицар отидете —
а той зад ален щит се крие —
и скришом му кажете вие:
най-зле не иска друг, но аз.»47
И умно девата завчас
изпълни нейните слова.
При рицаря се озова,
ала на боя без да пречи.
Тя умно и умело рече,
та да не чуе никой друг:
«Сир, нашата кралица тук
изпраща ви за този бой
повеля: най-зле!» Щом чу, той
се съгласи, от коня сведен
като човек изцяло предан.
Към рицар с коня полетя,
но нещо сбърка скоростта
и не улучи своя враг.
И до часа вечерен чак
се би най-зле, със сила вяла —
мадам така бе пожелала.
А тоз, когото той нападна,
отвърна с ярост безпощадна,
нанесе удари веднага
и го принуди да избяга.
Днес шията на коня свой
към рицар не обърна в бой.
Не се помъчи да умре,
ни своя срам прикри добре,
ни своя тъй позорен грях
да дава вид, че го е страх
от всички рицари край него.
Един ли тук на подбив взе го,
и неведнъж го подиграха
онези, дето го ценяха.
Херолдът с вик не се и мярка:
«На всички той ще вземе мярка»
сега бе тъжен и отчаян,
че слуша присмеха безкраен
на хората: «Мълчиш, нали
аршина му се развали.
Да вземе мярка ли? Едва ли.
А толкова ни го разхвали!»
Не спираха: «Какво му става?
Той беше храбър до забрава,
а вече страх го е, смелчака,
не смее рицар да дочака.
Меч не е виждал — може би
затуй така добре се би,
затуй, като дойде, бе силен,
а бягаше като ужилен
от него всеки, бе умел,
да удря с бяс се бе заел.
Но меч видя и въобще
той, докато е жив, не ще
поиска меч да хване тук. Не,
би трябвало да му се пукне
сърцето от такъв позор.»
Кралицата сред този хор
се радваше, понеже беше
разбрала, ала си мълчеше,
че този тук е Ланселот.
До мрак пред всичкия народ
като страхливец се въртя,
но раздели ги вечерта.
И пламна спор със всички сили
кои най-храбро са се били.
А тоз ирландски кралски син
си мислеше, че е един
храбрец безспорен и герой.
Но страшно се излъга той,
бе сам от себе си прехвален.
Тъй също оня рицар ален
бе драг на дами и девици,
най-благородни хубавици —
те нему в празничната треска
надявали се бяха днеска,
добре видели как изцяло
се хвърли в боя отначало
и смел, и храбър бе пред тях.
А после тъй го хвана страх,
че рицар срещна ли, избяга
и всеки можеше веднага
да го събори и засрами.
Разбраха се мъже и дами
да дойдат утре сутринта
пак на полето на честта,
а девите да вземат тез,
които се покрият с чест.
Тъй рекоха без суетни
и взе, за да се настани,
тълпата да се разотива.
Но срещаха се и такива,
които казваха без свян:
«Къде е рицаря презрян
и жалък, както се разбра?

47

…най-зле не иска друг, но аз… — Ланселот ще се бие „о ноаз“, по най-лошия възможен начин, за да изпълни волята на Гениевра. В поетическия превод — опит за привнасяне на нов вътрешен смисъл.