на нея щом и е угодно.Каквото иска, ми се прави.»И девата не се забависега след тези му слова,че силно вярваше: товаще се хареса на мадам.Препусна девата оттамкъм ложата й без подкана.Кралицата веднага стана,да чуе по-скоро вестта.Ала не слезе долу тя,изчака я на стъпалата.А тази, дето хвърковатапредаде нейното послание,се заизкачва с почитание,пред нея горе спря накрая:«Госпожо, аз до днес не знаядруг рицар, толкова чутовен,да прави тъй безпрекословен,каквото вие наредите.И ще река слова открити:еднакво — тъй не е било —приема и добро, и зло.»«Да, има всякакви неща» —и в ложата се върна тя,към рицарите взор отправи.А Ланселот, без да се бави,щита за дръжките му хванаи пламна цял от страст желанада видят храброст непреклонна.Изправи шията на коня,пред тях препусна с настървение.И всички бяха изумени —обезсърчените и тия,които с много олелияприсмиваха му се нощес,които с неговата честсе забавляваха злонраво.Отпред щита си стиснал здраво,срещу му впусна се единпознат ирландски кралски син,стремглав, да го свали от коня.Така удариха се с оня,че винаги синът на кралядвубоите ще избикаля —строши си копието, мъхне срещна неговия връх,а щит с дъската си корава.И хватка Ланселот тогавапоказа му във този бой —ръката му притисна той,изви я, без да се смили,и на земята го свали.Веднага рицари от дветестрани пришпориха конете —едни на помощ, а пък другида ги възпират от услуги.А помощта не беше проста —опразниха седлата доставъв битката през този ден.Изобщо през деня Говенне влезе в боя ни веднъж,макар да беше храбър мъж.По му харесваше да гледакак от победа към победалетят червените доспехи.А други подвизи, успехибледнееха му отстрани,щом с неговите ги сравни.Херолдът скочи с престарание,завика на всеослушание:«Днес този мярка ще ви вземе!Ще стори днес дела големи,ще блесне с храброст най-изкусна.»Тогава рицарят се впуснана коня, копие навел,към рицар опитен и смели с удар лош ли, със добър ли,но на сто стъпки го отхвърли.Чудесно служеше си тойсъс меча, с копието в бой.И рицар нямаше почтитук да не му се възхити.И тез мъже въоръжениот него бяха удивени,че радост е да виждаш какнакарва да се сринат в бягконе и рицари ведно.Остават на седлата, ноонез, които не нападне.В бой кон спечелен му се падне,обаче той го подари.Един ли, дето го кори,говореше: «Позор за нас!То нашето бе просто бяс,презирахме го без пощада.Той струва колкото хилядаот тези хора сред полето.Надмина рицарите, детосе бият даже най-добре,и кой ли да му се опре!»А омагьосаните девиредяха като на запеви:ще трябва той за всички тяхда се ожени, че без страхкоя ли може да разчитана зестра, хубост, власт честита —с богатство, с прелест несравнимане може никоя да имабезстрашен рицар като тоя.И вричаха се след двубоя:която днес не е готовада се омъжи за тогова,не ще потърси скоро другсвой господар и свой съпруг.Кралицата, която чу гикак му се вричат за съпруги,усмихна се и се присмя,защото знаеше сама:харесваният тъй признатоза всичкото арабско златоне би избрал от тях девица,дори най-знатна хубавица.Те са с мечта еднакво близка,понеже всякоя го иска.Ревнува го една от друга,като че ли му е съпруга.Тъй вещ и храбър го изкарват,че нито мислят, нито вярватда им хареса рицар други да е като този тук.Той всичко свърши тъй добре,та свой и чужд да разбере,че нямало е равен нему,човека с ален щит, блазе му.Тъй всички казваха — и с право.На тръгване щита си здравоне стисна — с хитрина изкуснав тълпата гъста го изпусна.И копието си, и плаща.А никой да не го изпраща,в галоп препусна коня вран.И си замина невидяни неусетен от тълпата.Пое по пътя бързешката,по-бързо и не би могъл,натам, отдето бе дошъл,заради клетвата избяга.Потърсиха го там веднага,за него питаха безброй,ала изчезнал беше той,сполучи, непознат остана.И рицарите скръб обхвана,от радост биха просияли,ако го бяха задържали.На тях ако им беше мъка,че той така им се измъкна,госпожиците, щом разбраха,от мъка чак се разболяха,в свети Йоан закле се всяка: