Ланселот, рицарят на каруцата

щом няма този, ще изчака
и таз година без съпруг,
като отблъсне всеки друг.
Турнира свърши. Ни една
за мъж дори не спомена.
А Ланселот не се забави
и към затвора се отправи…
Ала след два-три дни раздяла
дошъл си беше сенешала,
на Ланселот да се обади.
А дамата, която даде
доспехи алени тогава,
красиви и с добра направа,
и сбруята, и коня-хала,
разказа тук на сенешала
как бе изпратила героя
там, дето бе се водил боя —
на славния турнир в Ноаз.
«Госпожо, да ви кажа аз:
по-лошо от това не може.
На мъки сам ще ме подложи
сега месир Мелеаган,
по-зле от злия великан»59
към корабокрушенец клет.
Смърт ме очаква или гнет.
Когато за това научи,
най-лошото ще ми се случи.“
„Недейте се отчайва, сир.
Да се страхувате безспир —
му рече тя — не ви отива.
Не могат да се спрат такива,
в светците се закле пред мене
и ще се върне без съмнение.“
Прехапа сенешалът устна,
при господаря си препусна,
разказа му от край до край.
Успокои го много май,
след като му разправи само,
че клетва дал е пред жена му
в затвора да се върне сам.
Мелеаган му рече: „Знам,
той няма да се провини,
но мъки пак ми причини
жена ви, без да се съветва —
не исках, с клетва и без клетва,
да се явява на турнир.
Вървете си и щом подир
се върне, хич не се бавете,
в затвор такъв го затворете,
че колкото и да се мъчи,
от него да не се отлъчи.
Да ми се прати вест веднага.“
„Ще бъде, щом ни се възлага“ —
и пак препусна коня морен.
Намери Ланселот затворен
във своя сенешалски двор.
Веднага щом му хвърли взор,
вестта си сенешалът прати
направо в кралските палати,
че Ланселот си е дошъл.
Мелеаган се смръщи зъл,
взе дърводелци и зидари,
къде кого успя да свари,
и всеки му се покори.
Извика майстори добри
и рече им, че срок им дава
да му издигнат кула здрава
на морския пустинен бряг
и цялата от камък як.
Забил до Гор наблизо рог,
течеше проток див, широк.
Там остров имаше смълчан,
известен на Мелеаган.
Там той на всички нареди
да струпат камъни, греди.
За петдесет и седем дена
бе тази кула съградена
висока и грамадна, здрава.
А щом я извиси такава,
побърза своето да стори:
там Ланселот да се затвори,
вратите да се заковат,
а всички да се закълнат —
от тях за кулата отново
да се не чуе нито слово.
И недостъпна да е тя,
ни вход остави, ни врата,
а само мъничък прозорец.
Там Ланселот да чака с горест.
Храна му даваха едва —
и сетят ли се за това —
през малкото прозорче с глума
(за него вече стана дума).
Тъй бе им наредил известен
на нас един подлец безчестен.
И след делата си лукави
Мелеаган се сам отправи
към крал Артуровия двор.
И ето го надменно горд,
пред краля той като застана,
несдържан свойта реч подхвана,
не каза думица с добром:
„Кралю, пред тебе, в твоя дом
условили сме си двубой.
Не виждам Ланселот, а той
приел е да се бие с мен.
За битката съм задължен
пред всички аз да се представя,
нали пред вас това и правя.
Я да излезе пребледнял,
тъй както бе ми обещал —
преди година беше то.
Да са ви казали защо,
при обстоятелства какви
облогът ни се появи?
Но виждам рицари, които
видяха всичко най-открито,
чрез тях до правдата добре
тук всеки ще се добере.
Но вземе ли да се отмята,
наемник няма да му пратя,
а ще му го докажа лично.“
Кралицата благоприлично
към себе си придърпа краля,
да му говори пожелала:
„Сир, знаете ли кой е тоя?
Мелеаган с лъжата своя.
От сенешала Ке отне ме,
злини ми върши доста време.“
Отвърна кралят в този дух:
„Госпожо, аз добре ви чух.
Добре познавам кой е този,
в плен хората ми изтормози.“
Кралицата се бе смълчала.
Тогава се обърна краля
и каза на Мелеаган:
„Приятелю, пламтя от свян,
не знаем где е Ланселот,
скърбим със целия народ.“
„Кралю — Мелеаган му рече, —
но Ланселот ми каза вече,
че аз ще го намеря тук.
Във двора ваш, а не във друг
да сблъскаме коне и брони.
И нека всичките барони
да потвърдят: почти година
от обещанията мина,
които с него разменихме,
когато заедно се бихме.“
А миг след думите на госта
месир Говен, разсърден доста,
избърса капчиците пот
и каза: „Сир, но Ланселот
не е по нашите земи.
Ще го потърсиме сами
успешно, щом е рекъл бог,
преди да мине този срок,
не е ли мъртъв или в плен.

59

… по-зле от злия великан… — според някои изследователи става дума за великана Динабюк, срещан в произведението на Вас „Роман за Брут“ (1155 г.), тероризирал населението на Монт Сен Мишел.