Ланселот, рицарят на каруцата

И всички ни ще хвърли в смут,
ако такъв човек прочут,
прекрасен, храбър, чист — да вземе,
че да загине тъй без време.
Лъжа е, бог ми е свидетел.“
Бе нещо Бадмагю усетил
и млъкна. Но каквото рече,
успя добре да чуе вече
една девица — дъщеря му.
За нея споменах ви само
във разказа си по-преди.
Не се зарадва — че беди
това за Ланселот вещае.
Да, някъде е скрит, това е,
ни вест, ни кост от него няма.
„Да онемея аз от срама,
да нямам миг покой от днес,
докато не открия вест
за него сигурна и вярна.“
И без да чака, вън се мярна
без шум край бащините кули
и се качи на свойто муле,
красиво и със нрав смирен.
И да научите от мен:
не знае пътя накъде
от двора ще я заведе,
къде и как да стигне вече.
По пътя, който се изпречи,
пое и впусна се в галоп,
на случая да бъде роб,
без рицари, сержанти знатни.
През миговете безвъзвратни
преследваше без дъх целта,
вървеше, търсеше я тя.
Не взе без сили да проклина
и никъде не си почина,
не спря за ден или за два —
докрай ще доведе това
със своя бърз упорен ход:
да, ще измъкне Ланселот
зад яките стени и двери.
Но знам, преди да го намери,
ще ходи из безброй земи,
ще дири и ще се стреми
да чуе и словце едничко.
Защо да ви разправям всичко
сега за нейните несгоди?
Но много пътища преброди
нашир и длъж, насам-натам,
че мина месец цял невям,
но не научи, общо взето,
повече отпреди, което
бе нищо, казано направо.
Веднъж, пресичайки направо
полето, с мисли тъжни пак,
съгледа край далечен бряг
на морски проток кула няма.
На левга покрай нея няма
ни къща, ни подслон, ни хан.
Строил я бе Мелеаган
и Ланселот там прикова.
Но тя не знаеше това.
Веднага още щом добре я
видя, загледа се във нея
без погледа си да отмести.
Сърцето й подсказа вести:
което търси тя, това е,
целта й ще се увенчае.
Вървяла беше без победи,
но тук Фортуна я доведе.
Вървя направо и не мигна,
докато кулата не стигна.
Обходи я, ухо нададе,
готова бе за изненади,
надежда взе да се прокрадва,
че нещо все ще я зарадва.
А кулата да те замае —
висока и грамадна тя е.
И за учудване неща —
нито прозорци, ни врата
освен един прозорец тесен.
По целия й стан отвесен —
ни стълба, нито стъпала.
Нарочно сякаш е била
строена, и е вътре той.
Преди да има миг покой,
ще види истина дали е.
Ще викне вътре кой се крие
и Ланселотовото име.
Но чу слова неутешими
и се заслуша мълчалива
скръбта си как гласът излива
от кулата чудесна, яка
и как смъртта едничка чака.
Обричаше се на смъртта
чрез мъката си и скръбта.
И тяло, и живот презрял
ведно говореше с печал
по-глухо и не би могло:
„Фортуна, твойто колело
тъй зле сега ме завъртя!
И го обърна подлостта.
Сега съм долу, горе бях.
Сега съм зле, добре живях,
преди бе смях, днес плач нелеп.
Затворнико, защо бе с теб
Фортуна, а те изостави?
За кратко време тъй лукави
и висини, и низини!
Тежи ми, че ми измени
Фортуна, но сега какво ли
човеку трябва, за да моли.
Ах, кръст свети и дух свети,
погибел страшна ме гнети!
Говен, от всички тъй ценен
и неведнъж вървял до мен,
по добрина с малцина равен,
не знам защо съм изоставен,
не ми помагате, защо?
Да, закъсняхте, а пък то
не е любезно хич, така е.
От помощта ви се нуждае
от вас обичаният, ето.
Отсам или отвъд морето,
ще кажа ясно всеки път, че
не бих оставил скрито кътче,
където да не ви подиря,
с години сам бих нямал мира,
науча ли, че сте в затвора,
аз чудеса за вас ще сторя.
Защо са тези ми слова?
На вас не ви е до това,
не ви привлича мъка чужда.
Но казва го народът: в нужда,
приятелят ти се познава.
И много лесно е тогава
да бъде дружбата разбрана.
Уви, година вече стана,
сврян в кула като какавида.
Говен, приемам за обида
как никой не ме отърва!
Дано не знаете това,
дано напразно ви упреквам.
И вече почвам да омеквам,
обидих ви, почти в несвяст,
че изоставен съм от вас.
И както облаците идат,
ще дойдат тук и ще ме видят
и ваши хора, а и вие,
и край на тези ужасии.
Но само ако сте узнали.
И всичко вие бихте дали
от обич, с доблестно чело.
А друго и не би могло…
Мечтата само идва лека.
Ах, от свети Силвестър нека60
проклет да бъде, който вече
на срам отдавна ме обрече!
Твори най-лошите дела
Мелеаган, от воля зла
злини най-много той ми стори.“

60

… Ах, от свети Силвестър нека… — Силвестър I, папа от 314 до 335 година.