Ланселот, рицарят на каруцата

Успокои се, млъкна горе
тоз, който в мъки се хабеше.
Но тази, дето долу беше,
каквото той изрече, чу го.
И не изчака нищо друго,
разбра: дошла е до целта.
Понеже умна беше тя,
извика: „Ланселот!“ Повтори:
„Приятелю, хей, вие горе,
обажда ви се ваша близка.“
Не чу, или пък не поиска.
И викна тя от яд и жал,
а той, съвсем изнемощял,
я чу най-после, удивен
кой вън го вика в този ден.
Дочул бе глас, дочул бе вик,
но кой го вика в този миг?
Не е ли призрак, сянка бледа?
Навред наоколо огледа,
но няма от човек следа.
Стени и себе си видя.
„Какво е туй, което чувам?
Говори се, да не бълнувам?
Кълна се, страшно съм учуден,
нали не спя, нали съм буден.
Ако ми бе дошло насън,
ще кажа: нищо няма вън.
Но буден, то ме притеснява.“
Едва надигна се тогава
и при пролуката едва
отиде той подир това.
И там под светлината бледа
облегнат кулата огледа.
Отвън, щом погледът му свикна
със светлината, той надникна
и зърна дева непозната,
повикала го през стената.
А тя веднага го позна:
„Дошла съм, Ланселот, с една
цел, търсейки ви отдалече.
След като ви намерих, вече
безкрай съм благодарна богу.
Аз съм онази, дето много
за дар ви молеше. Вървяхте
към Мост на меча и успяхте
да бъдете любезен с мен:
на оня рицар победен
главата да ми подарите,
та мойта мъст да утолите.
За тази дарствена услуга
наех се аз да сторя друга:
от кулата да ви извадя.“
„Благодаря, девице млада —
затворникът се окопити, —
добре ще ми се отплатите
за дара, драговолно даден,
оттука бъда ли изваден.
Изкарате ли ме, накрая
да бъда ваш ще обещая,
за вас най-трудното направил.
Кълна се тук в апостол Павел:
от днес до сетния си час
за вас ще върша всичко аз,
щом наредите, ден след ден.
Не ще поискате от мен,
на мен каквото се полага,
без да го имате веднага.“
„Съмненията да замлъкнат —
оттук ще бъдете измъкнат
и тежко то да се окаже.
И за хиляда ливри даже61
за утре няма да отложа.
Подслон ви чака, ще ви сложа
да си починете удобно.
Каквото бъде вам угодно,
желаете ли го, е ваше.
Недейте нищо да ви плаши.
Но трябва вече в някой дом,
из този край да търся лом
и като го осигуря,
прозорчето да разширя,
та да излезете тогава.“
„Дай боже, само то остава —
се съгласи, — ще е добре то.
Аз имам тук въже, което
сержанта с мене го затвори,
храната да изтеглям горе —
твърд хляб, водата много пъти
е мътна и ума ми мъти.“
Тя за приятеля си скъп
намери лом четириръб,
веднага му го даде тука.
А той заудря и зачука,
тъй тежко в процепа заблъска
с усилия и воля дръзка,
докато се провря оттам.
И му олекна много, знам.
И се зарадва, че излезе,
че се измъкна той от тези
дебели каменни стени,
където тъй се притесни.
Сега е посред шир, която
за всичкото прекрасно злато
от близък и далечен кът —
накуп да му го съберат
и да му го предложат в хор —
не би сменил срещу затвор.
Освободен е Ланселот,
едва се връща към живот,
ветрец да духне — ще залитне.
А мулето със крачки ситни
пое под тях с усилен ход —
отпред тя сложи Ланселот.
За да не ги съзрат, встрани
доброто муле отклони
далеч от път и людска стряха.
Открито ако те вървяха,
ще им напакости тъдява
все някой, който я познава,
а тя не искаше това.
Встрани от хорската мълва!
До къща стигнаха, която
приемала я бе богато —
удобна, светла, с двор голям.
Изцяло всички хора там
на нея бяха задължени.
А зеленчуци засадени
предлагаха им пресен плод.
И там пристигна Ланселот.
Щом влезе в хубавата гостна
и робата на стола просна,
със нежност девата го сложи,
да легне на високо ложе,
изкъпа го добра и строга —
аз половината не мога
от всичкото да ви разправя.
С любов го нагласи тогава,
като че беше й баща.
И дрехите смени му тя,
а той във новата премяна
като същински ангел стана.
Страдания и глад забрави,
красив и млад се оборави.
Момата, просияла цяла,
за него роба бе избрала,
щом стана той, му я облече —
такава лекокрила бе, че
зарадва й се без преструвка.
Прегърна девата с целувка
и каза й с любезен глас:
„На бога само и на вас,
приятелко, съм благодарен,
че здрав съм аз от тая заран.
Освободихте ме изцяло.
Сърцето ми и мойто тяло,
имота, моето старание
са вече ваше притежание.
За всичко сторено съм ваш.
Но казвам ви, събрах кураж:

61

… И за хиляда ливри даже… — ливрата е мярка за тежина — около половин килограм. Монетата е имала стойността на около половин килограм сребро.