Ланселот, рицарят на каруцата

у крал Артур, сеньора мил
и драг, не съм отдавна бил.
И работа се насъбра.
И тъй, приятелко добра,
с любов ви моля, позволете
да тръгна, и не ме корете
за драговолния хомот.“
„Добри ми, скъпи Ланселот,
съгласна съм, защото днес
за вашето добро и чест
милея аз и тук, и там.“
Чудесен кон, такъв не знам,
му даде, оседлан за бой.
Отгоре му се метна той
за миг един — и само как
на стремето не сложи крак!
И сбогом, както тъй стояха,
един на друг си пожелаха.
И тръгна Ланселот на път:
с препълнена от радост гръд,
че даже и да вложа страст,
не мога я описа аз,
загдето от ужасен плен
най-после бе освободен.
И пътем често си повтаря,
че в лош час вътре там го вкара,
предателят, петнящ рода си.
Измамен, има да се въси.
„Излязох, в яд да се обеси.“
В сърцето божие закле се»
в създателя на тоя свят:
за златото на всеки град
от Вавилон, та чак до Ганд,62
ако държи Мелеаган
в ръцете си, се обзалага —
не ще го пусне да избяга.
Че стори му и зло, и срам.
Нещата по света голям
въртят се като колело —
Мелеаган, самото зло,
което бе решил да смаже,
във този ден да вземе даже
да дойде непоканен в двора.
Поиска той от кралски хора
да види монсеньор Говен
И го разпита него ден
за Лаиселот, изменник черен,
видян ли е или намерен,
като че нищичко не знае.
Пък и не знаеше, това е,
но вярваше си той блажено.
Говен му каза откровено:
от него още няма вест.
«Добре, че тук сте вие днес —
Мелеаган му каза, — впрочем
двубоя нека да насрочим,
омръзна ми да чакам вече.»
«Съгласен съм — Говен му рече,
и ако е угодно богу,
не ще е чакането много.
С вас ще се разплатим накрая.
На зарове ако играя
и по-големи са числата,
да ми помагат небесата —
каквото има във залог,
го вземам, да ме пази бог.»
И без да чака, несмутим
Говен им нареди: килим
да изнесат и да постелят.
И сръчно, време да печелят,
без шум, дори без дума тиха
оръженосци го развиха.
И всичко тука да е в ред,
килима сложиха отпред,
да греят шарките му скъпи.
Там заповеднически стъпи:
доспехите да му дадат,
по-бързо да го облекат
те, пажовете, на килима.
Те бяха братовчеди трима
или пък племенници — смели,
добре възпитани, умели.
С доспехите го сподобиха —
за нищо на света не биха
могли да ги упрекнат, че
друг някой ще го облече
по-притъкмено и без грешка.
Един след бронята му тежка
испански боен кон докара —
такъв препуска в надпревара
по хълми, през води и кал
по-бързо и от Буцефал.63
На коня, чухте колко бяга,
качи се рицарят веднага,
и да не кажа няма начин:
Говен, от всички най-юначен.
Щита си тъкмо улови,
пред него в миг се появи,
а и пред всичкия народ,
без да се крие, Ланселот.
Втрещи се, че е тук, дори
ще кажа, че го озари
и мисълта за чудеса
днес от самите небеса —
като че паднал бе оттам.
А и нуждаеше се сам
май тъкмо от едно видение.
Да, Ланселот е, без съмнение,
не беше паднал от небето —
върви, ръце протегнал, ето
прегръща го и го целува.
Говен направо заликува,
побратим имаше в куража.
И истината ще ви кажа,
че аз не съм лъжец умел:
Говен сега не би приел
да бъде крал на цял народ,
но да изгуби Ланселот.
Научи кралят, а и двора:
бил дълго Ланселот в затвора,
безкрай му пречели лукаво,
но върнал се е живо-здраво.
Голяма радост ги обхвана,
събра ги празнична камбана —
очакван бе от дълго време.
И всички — малки и големи,
се радваха. И радостта
върху лицата зачерта
напряко скърбите предишни.
Побягнаха злините скришни,
изгряха радостните сили.
Кралицата не сподели ли
всеобщата им радост? Знам,
наистина бе първа там.
Но боже, а къде е скрита?
Безкрайна радост тя изпита,
щастлива тръпна да го види,
ала при него не отиде.
А бе наблизо, при това
дъха си сдържаше едва
сърцето си да не последва.
А то любовната си клетва
току на Ланселот изрече.
А тялото й не понечи.
Не бе ли обща радостта им?
Омраза ли е взело в заем?
Не, нямаше такова нещо,
добре е да се каже вещо:
край нея свитата и кралят
го гледат само и го хвалят,
ще забележат те, дребнави,
какво желае да направи —
сърцето нейно както иска;
умът й ако не потиска
желание, от бяс обзето,
ще й надникнат те в сърцето,
а чиста лудост е това.
И разумът затуй скова
сърцето, лудо затуптяло,

62

… от Вавилон, та чак до Ганд… — Вавилон по онова време се нарича Кайро; Ганд — град в Източна Фландрия (днес в Белгия).

63

…по-бързо и от Буцефал на Александър Македонски.