Ланселот, рицарят на каруцата

с които прави Любовта
човека по-богат и смел,
и че едничката му цел
е той за всички изпитния
на нея да се подчини.
„Ще ви разкажа“ — рече тя.
Напусто тя не обеща;
„Кълна се, че Мелеаган,
не рицар — просто великан
и кралски син, насила взе я,
затвори в кралство Гор и нея.17
Задържа всички власт могъща
и ни един не се завръща,
оттам за милост няма знак.“
Месир Говен попита пак:
„Страната Гор къде е впрочем
и как натам да се насочим?“
Отвърна тя: „Ще разберете,
но ви очакват и несрети,
а и места, коварни доста,
съвсем не е задача проста
да стигнеш в оня край далечен
на краля, Бадмагю наречен.
Два пътя водят, при това
опасни много, и през два
опасни прохода. И тоз
единият е Воден мост,
защото цял е под водата
и го обгръща тя самата
отдолу, колкото отгоре,
по-точно е да се говори:
насред самата дълбина.
А пък и на широчина
две стъпки моста няма даже —
човек съвсем да се откаже.
По-безопасен мост е този,
а има още две угрози,
но аз ще замълча за тях.
От другия да ви е страх,
че гибел страшна предвещава,
по него никой не минава,
сам той е остър като меч,
познат наблизо и далеч
на всички като Мост на меча..
Не се опитах да попреча
на истината страховита.“
И пак месир Говен попита:
„А двата пътя тук нима
не ще посочите сама?“
Отвърна тя: „Направо тоз
отвежда ви при Воден мост,
а онзи, който вдясно кривва,
към Мост на меча той отива.“
И каза онзи рицар, дето
в каруца беше при джуджето:
„Учтиво, сир, ще ви отстъпя
единия от двата пътя,
по избор ваш определен,
а другия ще е за мен.“
„За бога — сир Говен му рече,
заплахи много стават вече
по този и по онзи път,
не ги побира чак умът.
Не зная просто кой да хвана,
но нямам право да остана,
нали избирам преди вас:
към Воден мост отивам аз.“
„Тогава ще вървя надясно
към Мост на меча — то е ясно,
че тръгвам, смелостта е тиха.“
И тримата се разделиха
и всеки се помоли богу
за другите, загрижен много..
Девицата се натъжи
и рече: „Всеки ми дължи
едно желание, каквото
ще ви поискам за доброто.
Но засега да го оставим.“
„Приятелко, не ще забравим“ —
и двамата й се кълнат,
поели вече своя път.
А оня, в колесарка возен,
от мисъл зла не е тормозен —
от Любовта е завладян.
Такъв е неговият блян,
че себе си дори забрави,
какво наистина да прави,
а името си пък съвсем,
дали е с копие и шлем,
отде дойде, къде отива,
и всяка мисъл разсъдлива
освен една — и няма той
от нея нито миг покой.
Не слуша нищо, в тая мисъл:
и сляп, и глух се е улисал.
А конят не запени гръд
по лъкатушещия път —
напряко стигна до една
най-ненадейна долина,
където спря забързан ход.
Там имаше река и брод,
и рицар също от онази
страна зад брода, да го пази.
До него млада хубавица —
на коня си една девица.
Към залез слънцето клонеше,18
а още рицарят не беше
от мислите си уморен.
Под него конят изпотен
със жад към бистрата вода
се впусна, като я видя.
А онзи там оттатък каза:
„Хей, рицарю, аз брода пазя
да минете посмейте само!“
А този тука дързостта му
не чу, потънал в мисли цял.
Летеше конят зажаднял
със всички сили към водата.
А онзи викаше оттатък:
„Ехей, от брода се махни,
минава пътя по-встрани.“
С длан на сърцето се закле:
нагази ли, ще пати зле.
Не го и чу замислен той,
а конят му за водопой
чак до гърди се потопи
и жадно от водата пи.
А онзи с думи най-свирепи
щита му, викна, ще разцепи
и ризницата ще разпори.
Веднага коня си пришпори
в галоп и с копие в ръка
го блъсна, ръгна го така,
да цопне в речните води —
оттам го пъдеше преди.
След копието и щита
му падна мигом от врата.
Потръпна този от водата,
замаян после се замята
и заоглежда: кой без жал
да го удари е успял?
И оногова той за пръв
път зърна днес: „Васал такъв,19
ударихте ме настървен,
без да застанете пред мен
и без да съм ви сторил зло?“
„Кълна се, сторихте. Било
е то нарочно, че едва ли
не сте ме никак тук видяли.
Три пъти сам намерих сгода
да ви предупредя за брода,
със всички сили виках аз.
Добре сте чули моя глас
три пъти или само два
и в брода въпреки това
нагазихте, пък аз ви бях
дал дума за един пердах.“
Отвърна рицарят тогава:
„Проклет да съм, ако се правя,
че нито чул съм, ни видял!

17

… затвори в кралство Гор и нея… — кралство Гор — владение на крал Бадмагю и сина му Мелеаган. Не съществува конкретно исторически и географски. В известна степен то символизира злото, дори смъртта, задгробните владения, защото от него никой не се завръща.

18

… Към залез слънцето клонеше… — за обозначаване на времето в средновековието се е използвало църковното разделение на денонощието на четири части — прим, тиерс, нон и веир. В случая „нон бас“ е късният следобед преди заника на слънцето.

19

… път зърна днес: „Васал такъв…“ — васал — дребен благородник, феодал, намиращ се в подчинено положение спрямо друг (сюзерен), от когото е получил земите си.