Ланселот, рицарят на каруцата

„От вас подслон ми се предлага,
дойде ми толкова добре то,
но ако може без спането
да минем в тази нощ прекрасна.“
„Не, иначе не съм съгласна,
по-скоро нека ослепея.“
И той се съгласи със нея —
смрачи се, няма накъде.
Сърцето си да й даде —
това най-много го болеше
и затова тъй тъжен беше.
Ще е нещастна, без надежда
онази, дето го отвежда —
надява се на любовта
и сам не го оставя тя.
Понеже бе й обещал,
че в нейна власт се е предал,
поведе го към крепост бяла,
каквато няма до Тесалия —
отвсякъде стени високи,
наоколо води дълбоки.
В покоите й няма кой
да бъде друг — единствен той.
За госта, както тя желае,
приготвени са много стаи,
голяма и просторна зала.
И край реката зашумяла
дойдоха яздешком до замък,
а там под кулата от камък
бе спуснат здрав подвижен мост.
Напред поведе своя гост.
Натам към залата отиде,
покрита впрочем с керемиди,
и през отворена врата
видяха маса с две места,
с покривка бяла и голяма,
върху й просто място няма:
и ястия, почти горещи,
и свещници с пламтящи свещи,
потири, от сребро ковани,
и две искрящи пълни кани
с черничево и бяло вино.
До масата на пейка чинно
ги чакат купите — и двете
с водата топла за ръцете.
Ръка изкусна е тъкала
кенарената кърпа бяла,
стои тя метната встрани.
Ни пажове, ни стража, ни
оръженосци. От врата
свали си рицаря щита,
подир го закачи на кука,
а копието сложи тука
над него на една полица.
А тази млада хубавица
след рицаря от коня скочи,
дойде по каменните плочи
при него бързо тя, защото
не го дочака на седлото.
И тутакси, без да се бави,
та нещо май да не забрави
от стаите, натам отмина.
С наметка къса от коприна
обгърна мъжки рамена.
И не от звездна светлина
бе светла вече тази зала —
от свещници бе засияла,
по тях големи вощеници
блещукаха като звездици.
Наметката отпред му върза:
„Приятелю, с услуга бърза
вода и кърпа тук сега
не ще ви подаде слуга,
защото съм сама. Ръцете
измийте си и там седнете,
тъй както вам е по-уместно.
А яденето е чудесно,
тъй както сте видели сам.
Измийте се, седнете там.“
„Ще ми е драго.“ Както може
до него тя се разположи.
А после ядоха и пиха
чак докато се умориха.
От масата когато стана,
изрече тя една подкана:
„Сир, направете вие вънка
разходка малка за разсънка,
не се обиждайте, а там
почакайте, докато сам
решите: легнала е тя.
Да ви не мъчи тегота,
че ще ви чакам чак тогава
и тъй да ми се обещава.“
Отвърна той: „Ще ида вън
и ще се прибера за сън,
когато сметна, че е време.“
Излезе вън, за да поеме
дъха на нощния покой,
стоя на двора доста той,
тъй както беше пожелала.
И върна се в оная зала,
но зад отворените двери
приятелката не намери.
И тук като не я видя,
си каза: „Нейната следа
ще търся и ще я открия“ —
решен на всичко той самия,
защото бе й обещал.
И в близка стая връхлетял,
дочу момински силен вик,
позна го още в тоя миг —
това бе девата в беда.
И друга стая той видя
с врата открехната и там
насреща зърна срам голям:
как рицар я държеше яко,
съборил беше я напряко
в леглото, в пълна голота.
А пък надяваше се тя,
надала вик за помощ, че
на помощ ще се притече:
„Спаси ме, гостенино, с думи
и меч от този тук върху ми,
че той ще ме озлочести.
А трябваше да легнеш ти
и обещал ми бе дори.
Нима да ме опозори
пред твоите очи решил е?
О, рицарю, ти имаш сили,
сега ме избави от злото!“
Съзря как грубо на леглото
държи я оня здравеняк,
разголил я до пъпа чак.
Бе срамен този произвол —
допираше се онзи гол —
без тя сега да го желае,
без що е ревност той да знае.
А достъп до вратата няма,
че рицари я пазят двама
и всеки своя меч обнажи.
Зад тях пък четирима стражи,
и всеки с брадва, но такава,
че да разсича цяла крава
наполовина отведнъж,
като че ли сече камъш
или пък някаква салата.
И спря се досами вратата
и рече: „Боже, що да правя?
Не, жалък съм за цел такава
като кралица Гениевра.
Сърцето ми щом потреперва,
как нея да я търся аз?
Щом Подлостта предлага страст,
със щения да ме разнежи,
ще секнат моите стремежи,
позор е, че дотука спирам.
И идва ми да се презирам,
че мога да остана тука.
Сърцето ми от скръб се пука.
От срам и жал да се смиря —
не, по-добре е да умра,
задържан вече от унилост.
Да няма бог към мене Милост,