— Много си умен, няма що. Просто ще се пукна от смях — изръмжа Честния лъв Ханс. — Вижда се колко си умен, щом като не знаеш, че воловете не се доят от опашката, а от… от… Ех, и аз забравих как се казваше. Обаче вече почва да ми мирише, че ще схрускам един лъжец. Ах, да знаеш как ще ми се усладиш!
Но и това не е вярно, защото воловете не дават мляко.
— А после щеше да има сватба. Синът на селянина Игнац се женеше за дъщерята на Иван Дебелия. Сватбата без малко да не се състои. И знаете ли защо? Бяха поканени няколкостотин души и затова замесиха тестото за сладките в сто големи нощви. Но скоро след това, като втаса, тестото изскочи от съдовете и тръгна на всички страни. Почнаха да го точат по улиците, по полето и да сушат корите на покривите. Тестото изпълни дори главния площад. Прислужниците не насмогваха да извадят превтасалото тесто от нощвите и да го пренесат някъде другаде. Навсякъде лежаха планини от тесто! От тях младоженците едвам се виждаха. Те вече си мислеха, че сватбата ще пропадне.
Но аз оправих работата.
Разположих се удобно зад една планина от тесто…
— И при нас във Воденбург също пропадна една сватба — занарежда Мастиления палячо, тази бъбрица. — И да знаете колко лошо се получи, защото я нямаше булката, пък и младоженецът. Хората се бяха свършили вече, а фурнаджията…
Мечето Цигу-Мигу му тегли бързо един лък по тиквата и той млъкна. Хрупко-Черупко можеше да продължи да разказва:
… легнах си аз, значи, зад една планина от тесто и започнах да греба със специалните си зъби за големи хапки и да го пренасям на улиците и на полето — захапя тук, изплюя там! Така открих един нов кухненски робот за отхапване. Истина ви казвам!
— А пък сега май че и аз тебе ще захапя, зъбати лъжльо! — каза Честния лъв Ханс. — Я си извади клатещите се зъби от устата и сам им направи хубаво погребение, че след малко ще те налапам барабар с парцалите. Да, защото излъга. Така да знаеш!
Лъвът се доближи, захапа Хрупко-Черупко за гащите и му оставаше само да отхапе…
— Недей, недей — каза крокодилът Тряс-Кряс, — виждал съм аз такава машина. Тя има отпред същите зъби като нашия Хрупко-Черупко, а отзад пише „Багер“. Само дето има и колела. Аз веднъж живях в един сандък, в който имаше такова чудо.
Честния лъв Ханс пусна Хрупко-Черупко и изръмжа.
— Щом това е истина, значи не е лъжа. Понякога си мисля, че той лъже, а понякога — че не лъже. Съвсем се побърках с този хубостник, ама честна дума.
— И така за малко да измисля багера — каза Хрупко-Черупко, — само дето нямах колела, но пък го измислих поне наполовина. Истина ви казвам.
Утре Лари Фари ще разкаже една приказка за конно състезание.
Приказка, в която Лари Фари Шмекелари спечели първото място в едно конно състезание и то без кон
— По-рано имах едни зъби — започна тази вечер Лари Фари Шмекелари, — които бяха влюбени в конете. Малки и големи, черни и кафяви, бели и пъстри, дървени и марципанени, с една дума, влюбени във всички коне по света. Аз обаче още не го знаех и, без да подозирам нищо, отидох с тях на хиподрума. Хората ме пуснаха най-отпред до борда.
— За малко да го хвана в лъжа — изръмжа Честния лъв Ханс, — защото борд има само на корабите. Но говоренето на глупости е половин лъжа. Ще ми паднеш, приятелче, няма къде да бягаш.
— Навсякъде ме знаеха, защото бях прочут като естраден певец. И така, стоях си аз спокойно, конете бяха застанали с двуколките на старта, всяка двуколка — с два коня и един кочияш. После съдията даде знак за старт, конете се втурнаха и двуколките така полетяха по пистата, че кочияшите едвам успяха да се задържат за юздите. И тогава, приятели, тя стана една… да не ви разправям. Зъбите ми, нови-новенички — не бях счупил и два ореха с тях — изведнъж се измъкнаха и хукнаха след конете. Едвам успях да хвана последния зъб. С другата ръка докопах нещо — гледам — държа в ръката си юзди. А зъбите ми фучат ли, фучат подир конете, вече бяхме направили половин обиколка, когато най-сетне успях да им сложа юздата и сам да се хвана за нея. А те, давай, давай… отдавна бяхме настигнали другите коне, вече излизахме на четвърто място. Чувам как зрителите викат: „Лаа-рии Фаа-рии Шмее-кее-лари! Заложете на ШМЕКЕЛАРИ! Саа-моо Шмеекеелаарии!“
Хората винаги се обзалагат на пари кой от конете ще победи. И който победи, става победител. Е, и как мислите, кой победи тогава? Разбира се, че аз. Заех първото място. На финала бяхме първи и всички, които бяха заложили на мене, станаха също победители. Истина ви казвам.