— Който победи, става победител — изръмжа Честния лъв Ханс, — това е вярно. Но щом то е вярно, значи, той не лъже. Само да беше посмял да излъже, щях без никакво угризение на съвестта да го излапам, ама честна дума ви давам.
Как Лари Фари Шмекелари спаси живота на Автоматичния цар Януари и на неговата дъщеря, а също и на Електрическия барон Хлъц-Хлъц и затова стана министър на орехите, лешниците и фъстъците
— Най-обичам приказките, в които се разправя как се женя, но да има и нещо за коне — каза днес Лари Фари Шмекелари. — Сега ще ви разкажа една приказка, в която се разказва и за двете неща — колко хубаво отпразнувах моята сватба и за четири огнени коня.
Тогава живеех в страната на приказките „Бонбон Кръц-Кръц“. Там царуваше Автоматичния цар Януари. Той имаше корона от тенеке и ключе за навиване. Негова дъщеря беше автоматичната принцеса Пудриера Вилхелмине Разглобиме, на която всичко й мърдаше. Предстоеше голяма сватба. Хубавата принцеса щеше да се омъжи за Електрическия барон Хлъц-Хлъц с петволтовата батерия в гащите. Той се беше вече малко разхлопал и постоянно хълцаше. Та точно за него щеше да се омъжва принцесата.
Сватбата стана в неделя. Имахме оркестър от трима души. Най-отпред свиреше на тромпет плюшената маймунка, след нея вървеше клоунът с хармониката, а най-отзад — мечето с барабана. Певица беше малката захарна кукла, която казваше „мама“. В колесницата бяха впрегнати четири коня, два един до друг отпред и още два един до друг отзад. Горе на капрата седеше като кочияш палячото с подвижните ръце. Специално за сватбата пристигнаха сто играчки и кукли от най-различни сандъци по света. Автоматичния цар Януари с короната от тенеке и ключа за навиване раздаде три пликчета дъвчащи бонбони. Лично аз строших сто чувала с орехи и лешници, които, трябваше да се пръснат за бедните дървени птички. Щеше да излезе царска сватба, но взе, че стана една…
— Понякога си мисля, че той сигурно не може да троши никакви орехи — изръмжа Честния лъв Ханс. — Нали знаете, че който много дрънка, няма работа, а който няма работа, няма и орехи. Ще трябва утре да потърся в нашия сандък някой костелив орех, та да го видя как ще го счупи и ако не може, ще го изям, ама честна дума ви давам.
— Тогава взе, че стана една — каза Хрупко-Черупко — съвсем страшна работа. Нали ви казах, че отпред свиреше на тромпет маймунката и хубаво свиреше. Но отзад мечето така силно думкаше барабана, че изведнъж конете се изправиха на задните си крака и полетяха като бесни. Палячото с подвижните ръце падна от капрата и се намери, мятайки ръце и крака, върху захарната кукла, която изохка и извика: „Мама, маама!“
Побеснелите коне се втурнаха през тълпата. Всичко се обърна надолу с главата. Автоматичния цар и хубавата му дъщеря започнаха автоматично да се клатят и да треперят в колесницата. Електрическия барон Хлъц-Хлъц страшно се разхълца. А никой не смееше и да пристъпи към конете. Какво ли щеше да стане, ако не бях аз там!
Оставих прочутите си зъби за лов на лисици зад барабана, а аз самият се скрих зад голямата маймуна с плюшената адмиралска шапка. Така конете не можеха да ме видят. Естествено! Иначе щяха да ме направят на кайма. Защото луд кон не се надвива със сила, а с разум. И така, когато се появиха отново и точно щяха да профучат край барабана, моите зъби за лов на лисици се хвърлиха, захапаха юздата, дръпнаха я и ги задържаха.
Автоматичния цар трепереше в колесницата, хубавата принцеса Пудриера плачеше. Тя се беше разпаднала на съставните си части, а Електрическия барон Хлъц-Хлъц хълцаше. Той спря чак когато батерията му се изтощи.
— Въпреки това сватбата се състоя. Аз бях обявен за новия младоженец, бързо сглобих принцеса Пудриера Вилхелмине Разглобиме и тържеството продължи. Хубава сватба беше. Аз станах и министър на орехите, лешниците и фъстъците в нашата страна на приказките и дясна ръка на Автоматичния цар.
Лари Фари Шмекелари показа лявата си страна, сякаш искаше да докаже, че тя е била откъм царя. А Честния лъв Ханс изръмжа:
— Точно си мислех, че ще мога да го излапам, но лявото си е ляво, а дясното — дясно — това е истината. А щом като е истина, не е лъжа. Ето, ляво е тук, при дясната ми лапа. Усещам го сам. Има късмет този хубостник, иначе щях да го излапам, без много да се церемоня, ама честна дума.
Как Лари Фари Шмекелари пътува с параход на куково лято, как един лъв го изяжда, но после Лари Фари го побеждава