— За пръв път виждах моя приятел Ибибабаб-бум изплашен. Краят му бе настъпил, но аз не го изоставих. Хвърлих се помежду им и се оставих лъвът да ме изяде.
— Спипах ли те сега, господинчо Хрупко-Черупко? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Който е изяден и то от един лъв, изчезва завинаги от лицето на земята, ама честна дума ти давам. Хайде, братленце, ела ми насам, подай лапа и нека се сбогуваме преди да те излапам.
Честния лъв Ханс пристъпи към Хрупко-Черупко, облиза си муцуната и подаде лапа за сбогом, но точно тогава Лари Фари Шмекелари му каза:
— Почакай само минутка, Честни лъве Ханс! Аз ще ти докажа, че не лъжа. Знаете ли защо се оставих да ме изяде? Защото знам, че лъвовете са непобедими. Не е ли вярно това?
— И как още — изръмжа Честния лъв Ханс, — а щом е вярно, значи, не е лъжа!
— Е, виждаш ли?! Понеже лъвът е непобедим отвън, аз исках да го победя отвътре. Нали вътре беше пушката. Аз я грабнах бързо, натиснах спусъка и бум! — убих лъва с един изстрел.
Моят приятел Ибибабаб-бум вече плачеше зад храсталака, където се беше скрил, защото мислеше, че с мене е вече свършено и че никога вече няма да ме види. Но ето че лъвът падна и умря…
От напрежение Лари Фари Шмекелари започна да разказва все по-бързо и по-бързо. Страх го беше да не бъде излапан от Честния лъв Ханс.
— Лъ… лъвът падна убит, победен отвътре от мене…
— Това е чиста лъжа — изсъска ядосано Честния лъв Ханс. — Никой не може да победи един лъв…
— И все пак не е лъжа — отговори бързо Лари Фари Шмекелари. — Аз мога да ти докажа. Внимавай сега. Виждаш ли ме в този момент, ти, Честни лъве Ханс?
— Как да не те виждам? — изръмжа Честния лъв Ханс.
— И не лъжеш, нали? — попита Лари Фари Шмекелари.
— Аз да лъжа? За нищо на света — каза Честния лъв Ханс.
— Тогава това е вярно — продължи Лари Фари Шмекелари, — а това, което е вярно, не е лъжа. Ти сам го казваш.
— Сега съвсем ме обърка — изръмжа Честния лъв Ханс. — Вече не знам кое е лъжа и кое — истина. Но само да го пипна веднъж, че лъже, ще го излапам така, както си е — барабар с ботушите, капата и всички дървесни червеи, честна дума ви давам.
Тайнственият сандък си стои още на тавана на къщата, в която живее старият железничар Траверсопиронков, точно зад седмата греда на покрива. И ако утре вечер луната се покаже на капандурата, някой ще повдигне капака на сандъка и Лари Фари ще се покатери и ще запее:
И ако Честния лъв Ханс още не го е излапал, той сигурно всяка вечер продължава да разказва нови и нови приказки.