— Ох, само да лъжеш — изръмжа Честния лъв Ханс, — такава ще ти обърша през носа с лъвската си лапа, че ще ме помниш. Хайде, изсвири нещо, да чуем какво можеш!
Хрупко-Черупко размърда подвижния си крак и той заскърца. И понеже лъвовете не разбират много-много от музика, защото знаят само да реват и ръмжат, Честния лъв Ханс каза:
— Е, добре, хубаво свириш. Разказвай по-нататък!
— И така, крадецът се приближава и отдалече си мисли: „Охо, този си е купил птиченце!“ Идва по-близо, застава до дясната ми страна и почва с ръката си да ми прави зайчета. После ми се усмихва леко. Аз се правя, че нищо не разбирам и го гледам глупаво. А през това време той пъха дългите си джебчийски пръсти в задния ми джоб и щрак — аз захапвам ръката му със специалните си зъби за лов на лисици — мошеникът е пипнат и почва да хленчи.
После полицията го отведе и аз получих наградата, определена за главата му — седемстотин копчета за мъжки панталон. С тях си купих цял куп чуждестранни фъстъци и то три различни вида. Истина ви казвам.
— Така е — изръмжа Честния лъв Ханс, — май има три вида чуждестранни фъстъци: кашу, шан и пердахан. Само да беше посмял да излъже този хубостник, щях да го излапам с пудра захар и сметана, честна дума ви давам.
Как Лари Фари Шмекелари стана звездоброец на падащите звезди в град Пишман и как луната му правеше въртели
— Веднъж — започна разказа си Лари Фари Шмекелари — бях се хванал на работа в красивия град Пишман и то не като нощен пазач или уличен метач, а като звездоброец на падащите звезди, защото както се казва в една известна птича поговорка, „който има остри зъби, има и силни очи“.
— Не знам какво да мисля вече за него — изръмжа Честния лъв Ханс. — Трябва да не е лъжец, защото и аз съм чувал тази поговорка. А ето на̀, и аз също имам остри зъби и силни очи. Май е вярно това, което разправя този хубостник.
— Аз трябваше всеки ден, искам да кажа, всяка нощ, да обикалям улиците на града и да броя падащите от небето звезди.
По онова време известният професор Лъскавоглавов събираше от цялата страна броя на падналите през месеца звезди и ги пращаше по бърза поща за Америка. Там пресмятаха колко звезди са паднали в целия свят и докладваха броя им на президента. Президентът можеше да си прави с него каквото си иска. Пък нали знаете, че който види падаща звезда, му се сбъдва по едно желание. А щом някой си има хора, които гледат вместо него колко звезди са паднали по света, да речем, например три милиона, и да му казват техния брой — ще му се сбъднат три милиона желания. Е, какво ще кажете — неговата е лесна, а?
— Така е — изръмжа Честния лъв Ханс, — лесна е, честна дума.
— И така — продължи Хрупко-Черупко, — докато работех, ми светеше луната. Всяка вечер точно в уречения час тя се показваше зад нашата къща и двамата с нея тръгвахме на обиколка из града. Разбира се, тя не го правеше за този дето духа. То се знае, за сметка на това веднъж седмично я лъсках.
— Ох, пипнах ли те, че лъжеш — изръмжа Честния лъв Ханс. — Тая работа не може да я бъде. Как ще лъскаш луната, като по нея има планини, а те не могат да се лъскат. Това няма да ти се размине, приятелче, ама хайде първо да си довършиш приказката, че колкото повече лъжеш, толкова по-сладко ще те излапам, честна дума ти давам.
— Една вечер луната обаче не дойде. А аз чакам ли, чакам пред къщи. Времето си течеше и аз трябваше отдавна да съм започнал да броя, защото тази вечер звездите просто валяха от небето като дъжд, а тя, глупачката му с глупачка, не идваше и не идваше. Тръгнах да я посрещна в градината, но и там я нямаше. Не дойде цяла нощ. В тефтера си за записване на падащите звезди отбелязах числото четиристотин двадесет и три, колкото предполагах, че са паднали през изминалата нощ. На другия ден тя пак не дойде. Вече почнах да се ядосвам. Нямаше я в девет часа, не дойде и в десет, и в единадесет. Когато не се появи и на следващия, вече не издържах и тръгнах да я търся по покривите.
И тогава я видях. Скрила се негодницата зад водната кула. Смъкнах се аз на галоп от покрива, пресякох улицата и тъгъдък-тъгъдък… право към водната кула. За нула време се намерих горе, но сега пък се оказа, че тя била по-ниско от мене. Можех да скоча върху й, но нали е кръгла, е, искам да кажа, че тогава беше още кръгла — можеше да се плъзна и да си счупя нещо. Трябваше, значи, с ум и хитрост…
— И ние във Воденбург — се обади бъбривият палячо — си имаме водна кула, но водната кула във Воденбург…
Прас! Мечето Цигу-Мигу тупна бъбривия глупчо по тила и той млъкна веднага.