— Чер пипер е то — се раздрънка Мастиления палячо. — Веднъж, като живеех на едно друго място, ние също…
Мечето Цигу-Мигу замахна с лъка и тъкмо щеше да го цапне по капелата, когато бъбривият палячо се усети и млъкна.
— Веднъж например победих един лъжец, като го излъгах със собствените му лъжи — продължи да разправя Хрупко-Черупко. — Утре ще ви разправя приказката за най-големия лъжец на всички времена — Фот Мот.
И така, още докато зърната чер пипер летяха във въздуха, аз ги улавях с уста, сдъвквах ги и духах смляния чер пипер обратно към джуджетата. Стана така, както си и знаех — те сами не можеха да понасят собствения си чер пипер, особено когато им попаднеше в очите. Удариха на бяг и повече никой ни ги чу, ни видя. А сега, приятели, да ви покажа, че приказката е истинска.
Лари Фари се извърна.
— Ето тук, на̀, имам цяла дузина дупки — попадения от черпиперените зърна.
Това обаче бяха дупки от дървесни червеи.
— Дупки от дървесен червей, мошенико — каза Честния лъв Ханс. — Свърши се с тебе, измамнико. Хайде, събувай си ботушите да те излапам.
— Не… недей! — каза Лари Фари Шмекелари. — Ще ти докажа, че не лъжа. Сега внимавай! Ти поне имаш ум в главата.
— Охоо, и то повече от един ловец на лъвове, ха, ха, ха!
— Я ми кажи тогава, видял ли си едно-единствено черпиперено джудже?
— Не, не съм — каза Честния лъв Ханс, — очите им дори не съм виждал.
— Е, и защо смяташ, че не си ги виждал? Защото ги няма. А защо ги няма? Защото аз ги прогоних. Иначе нямаше да изчезнат, или как смяташ? И така, ако продължаваш да твърдиш, че лъжа или пък, че си видял черпиперени джуджета, което е едно и също, тогава самият ти си лъжец! А сега, ако искаш, можеш да ме изядеш, приятелю Лъв!
— Има право — изръмжа Честния лъв Ханс, — тогава аз самият ще изляза лъжец. Да, ама аз не съм, честна дума, не съм.
— Ако е за въпрос, аз мога да лъжа като разпран. Утре ще ви разкажа една приказка — как се запознах с Фот Мот, най-големия лъжец на всички времена, и как го надлъгах.
Как Лари Фари Шмекелари изпързаля Фот Мот, най-големия лъжец на всички времена, и как спечели за това тиквен медал първа степен
— Лъжците се познават по това — каза Лари Фари Шмекелари, — че носят шапките си накриво, че се обличат с хубави дрехи и обичат да се кичат с евтини украшения от тенеке. Веднъж аз надхитрих най-големия лъжец на всички времена — Фот Мот, — и то в майсторско надлъгване. Но нека да започна историята отначало, понеже тя наистина е хубава. Тогава вече бях по-известен и от оперен певец, защото ме имаше в телефонния указател. От него един човек от Африка бе научил за мене. Някой си мистър Буклукджексън. Той ми прати с въздушна поща писмо, в което ме молеше, така и така, ако обичам да му гостувам по време на един лов на лъвове, та да похапна някой и друг лъв.
— Каквооо си щял да хапнеш? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Май не дочух добре. Не каза ли лъвове?
— Ллл… лъти… — избърза да се поправи лъжливият Хрупко-Черупко Шмекелари. — Лътигри, искам да кажа тигри, най-обикновени тигри. Защото аз никога не нападам лъвове. Всъщност те са ми приятели и аз ги обичам много. Те имат такава хубава мека козина отвън, а отвътре са толкова твърди, искам да кажа за зъбите ми.
— И хич не се съмнявай в това — изръмжа Честния лъв Ханс. — Ако искаш, ела да опиташ.
— А не, не, благодаря — отвърна Хрупко-Черупко Шмекелари, — нека да не си прекъсвам приказката. И така, пътувах точно четири години и три месеца. И то пеша през пустинята! Горе грееше слънцето, долу се стелеше пясъкът на пустинята, а по средата се пържех аз. И нито капка вода! Да знаете само каква жажда ме гонеше. Вече си мислех, че ще се подпаля.
И така, трябва да съм се отклонил от пътя, защото си бях забравил компаса и изведнъж гледам пред себе си някакъв град, който страшно приличаше на Йерусалим. Наоколо имаше много хора — стотици, хиляди, ако не и стотици хиляди. Лъжецът Фот Мот защищаваше титлата си на най-голям лъжец на всички времена пред претендентите — майстори на лъжата от цял свят. Състезанията се провеждаха в три дисциплини — сто метра гладко лъжене, четиристотин метра лъжене с препятствия и лъжене „Прескочи кобила“ с кълбо напред и назад. Наизуст, не по книга! Като пристигнах, бяха вече надлъгани и по този начин отстранени от състезанието двеста и единадесет майстори на лъжата. Безспорен победител по точки беше Фот Мот Мухокраков, най-големият лъжец на всички времена. Никой не смееше вече да се изправи срещу него.