И ето че точно в тоя момент се явих аз.
Съдия беше хвърковатата пустинна рибка без крила.
— Ох, този път, мошенико, си ми вързан в кърпа като въшка на циганска глава — изръмжа Честния лъв Ханс. — Ще те схрускам и то без сол и пипер, защото няма пустинни рибки. Пустинните животни поне познавам добре.
Честния лъв Ханс се приближи с няколко милиметра и почна да си ближе лапите.
— На централния площад стоеше Фот Мот Мухокраков, най-големият лъжец на всички времена, и лъжеше толкова страшно, че чак тирантите ми се разкопчаха. Пустиннотирантенаталъжливосъдийска хвърковата рибка ме попита как се казвам.
„Лари Фари Шмекелари.“
„Професия?“
„Хрупко-Черупко и то много силен. Роден съм в страната на приказките «Бонбон Кръц-Кръц»…“
— Ох, мошенико, ще те излапам заедно с дървото и червеите ти — развесели се Честния лъв Ханс и се приближи още малко.
— Моля, господин Шмекелари — каза ми лъжливопустиннататирантенопредседателска рибка — давам ви думата. Хайде, лъжете!
— И аз започнах: „И така, вървя си вчера през морето, без никакъв багаж и както се шляя така, усещам, че зъбът нещо ме сърби. Помислих си: «Аха, влязла ми е някаква прашинка!», но се оказа, че било половин орехова черупка. От ония орехчета, дето всеки ден си чупя по две-три хиляди. Изплюх я и като погледнах вътре, видях една грамадна пустиня. Гледам, в пустинята плува грамаден параход с хиляда моряка на борда. Параходът плува спокойно, а зад кормилото стои Маймунчо-Зяпльото, моят приятел от нашия сандък с играчки. Понечих да му стисна лапата, но точно в този момент слънцето се скри зад източния край на моята орехова черупка и залезе и аз се прекатурих и потънах в пясъка.“
— Спипах ли те този път, хубостнико? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Сигурен съм в това толкова, колкото че отзаде си имам опашка, защото слънцето залязва на запад, мошенико.
— Хората започнаха да ръкопляскат и да подвикват: „Фантастична, колосална лъжа! И все пак не може да става и сравнение с лъжите на най-големия лъжец на всички времена.“
— Сега беше ред на Фот Мот: „Добра лъжа“ — каза той. — „Да… спомням си много добре, че на следващия ден трябваше да садя в една саксийка, по-малка от напръстник, малко орехово дръвче. Тогава трябва да е попаднало това орехче. Сега е пак ваш ред, господин Шмекелари.“
— Аз веднага продължих: „Това, което каза господин Фот Мот Мухокраков, е абсолютна истина.“
— „Каквооо?“ — извика Фот Мот Мухокраков. — „Кой казва, че това било истина? Никога през живота си не съм казвал истината. Ама че безсрамен лъжец! Не съм чувал по-голяма лъжа…“
— Фот Мот се беше хванал на въдицата ми, приятелчета, и сам каза, че не е чувал през живота си по-голяма лъжа…
— Ама и аз това казвам — изръмжа Честния лъв Ханс и си избърса устата с лапа. — А сега ще те излапам, хрус-хрус.
— Ами нали аз сам си казах — побърза да се оправдае Лари Фари Шмекелари, — че съм най-големия лъжец на всички времена. Това си е истина. Нима ще изядеш някой, който казва истината? Ти, Честния лъв?
— О, не — каза лъвът, — само това не! Той ще ми преседне на гърлото, честна дума.
— Е, виждаш ли? И понеже ти никога не лъжеш, значи наистина няма да ме изядеш. А аз сега ще добавя, че тогава получих тиквен медал първа степен за най-по̀ лъжец на всички времена в три дисциплини. Беше от истинска свинска тиква, позлатен и украсен с диаманти. Истина ви казвам.
Как тримата бандити Ене, Бене и дебелият Карамба искаха да нападнат страната на приказките и как Лари Фари Шмекелари ги залови
— Веднъж победих тримата най-прочути във всички приказни страни бандити. Това бяха Ене, Бене и дебелият Карамба. По това време в нашата страна на приказките живееха цял куфар малки гумени кукли. Всички бяха сестрички, една от друга по-хубави. Бандитите бяха хвърлили око точно на тях. Нали знаете, най-хубавата ябълка я изяжда свинята.
— Вярно е — обади се пак бъбривият палячо. — При нас във Воденбург, където съм роден, имаше едно време един страшен бандит. Казваше се Хеп-Хеп и изяждаше всеки ден преди обеда си по една захарна кукличка, защото иначе не му се услаждало печеното на шиш по бандитски и тогава трябваше…
На това място мечето Цигу-Мигу му дрънна един лък по капелата и той веднага спря.
— Аз обаче съм по-хитър от полицията — каза Хрупко-Черупко Лари Фари Шмекелари, — защото съм по-голям. Аз съм по-хитър и от Автоматичния цар Януари с тенекиената корона и лъскавите обувки.