— Но тя ще избяга пак, мамо! Нима не разбираш? Тя ще се връща винаги при нас. Тя е наше куче.
Джо млъкна съкрушен, когато майка му се отпусна уморено на стола и хвърли безпомощен поглед към мъжа си. Татко му кимна, сякаш искаше да каже, че момчето има право.
— Тя се връща при момчето, разбираш ли — проговори тихо той.
— Съжалявам, Сам, но тя не може да остане тук — настоя госпожа Караклоу. — Ако смяташ, че се връща при момчето, тогава вземи и него. Нека да дойде с теб и да я затвори лично в кучкарника, а после да й заповяда да остане там. Щом той й нареди, тя ще го разбере и повече няма да бяга.
— Да, това звучи разумно — отговори все така бавно мъжът. — Вземи си шапката, Джо, и ела с мен.
Дълбоко нещастен, Джо нахлупи шапката си и мъжът изсвири през зъби. Ласи се надигна послушно от мястото си и тримата излязоха от къщичката. Джо чу как майка му продължи да говори, но гласът й звучеше толкова изтощено, сякаш ей сега щеше да се разплаче от умора.
— Ох, само да можеше да остане тук! Може би тогава в дома ни щеше да цари поне малко мир и спокойствие, макар че Бог знае колко трудно е това във времена като днешните. Така, както стоят нещата…
Гласът й заглъхна. Момчето закрачи напред след баща си и кучето, без да поглежда назад.
— Дядо — попита Присила, — могат ли животните да чуват звуци, които са недоловими за нас?
— Да, да, разбира се! — изкрещя в отговор херцогът. — Вземи например кучето. Кучето чува пет пъти по-добре от човека. Моята безшумна кучешка свирка всъщност издава определен звук. Само че нейните тонове са отвъд нашата слухова граница и ние дори не ги долавяме. Никой човек не може да ги чуе. Кучето обаче ги чува и тича насам. И това е, защото…
Присила видя как дядо й трепна като ужилен, а после заплашително размаха бастуна си и закрачи надолу по пътя.
— Караклоу, какво правите с моето куче?
Присила видя един едър мъж от селото, придружен от високо, здраво момче, което бе сложило ръка върху гривата на едно коли. Тя чу тихото ръмжене на кучето, което сякаш възразяваше срещу застрашителното приближаване на дядо й, чу и тихия глас на момчето, което го успокояваше. Присила хукна след дядо си към непознатите.
Когато Сам Караклоу ги видя да идват насреща му, той свали шапка и смушка сина си да стори същото. Това не беше жест на подчинение, в никакъв случай, но много от суровите селски мъже изпитваха гордост от доброто си възпитание и умението си да се държат учтиво.
— Това е Ласи — каза Сам Караклоу.
— Разбира се, че е Ласи — изгърмя гласът на херцога. — Всеки глупак може да го види. Какво правите с нея?
— Пак избяга и аз ви я връщам.
— Пак ли? Нима е бягала и друг път?
Сам Караклоу остана безмълвен. Както при повечето селски жители, мислите му се движеха много бавно. От последните думи на херцога той разбра, че Хайнс е премълчал бягството на Ласи миналия ден. Ако отговореше честно на въпроса на херцога, щеше да очерни Хайнс в очите му. Макар да не харесваше пазача, това не означаваше, че ще злослови по негов адрес; знаеше, че не е редно другият мъж да загуби работата си заради него. Твърде вероятно беше Хайнс да бъде уволнен, а в тези времена беше трудно да се намери нова работа. Сам Караклоу го знаеше от опит.
Той разреши проблема по типично йоркширски начин. Просто повтори последните си думи:
— Доведох ви я — това е всичко.
Херцогът го изгледа заплашително. Гласът му изгърмя още по-страшно:
— Хайнс! Хайнс! Защо този човек винаги бяга и се крие, когато имам нужда от него? Хайнс!
— Идвам, идвам — прозвуча носовият глас наблизо.
Хайнс се промъкна през храстите, които растяха около кучкарниците.
— Хайнс, това куче бягало ли е и друг път?
Хайнс се почувства неудобно.
— Ами, работата стои така…
— Бягала ли е и друг път, или не?
— В известен смисъл да, но аз не исках да досаждам на Ваша светлост за такава дреболия — отговори пазачът и започна да мачка шапката си. — Но ви обещавам, че ще внимавам това да не се случи отново. Не мога да си представя как е успяла. Закърпих с тел всички дупки, които беше изровила, и ще се погрижа…
— Съветвам ви да побързате! — изкрещя херцогът. — Вие сте един непоправим глупак! Да, такъв сте. Все повече се убеждавам, че сте непоправим глупак, Хайнс! Затворете кучето, където му е мястото. И ако още веднъж успее да ви избяга, тогава ще… ще…