Пазачите изляха отгоре му няколко кофи вода. Парещите рани престанаха да го болят, поне засега, и главата му отново се проясни.
Нечия ръка го хвана за косата и изви главата му назад. Пред очите му застана ухиленото лице на Блек Сам О’Мейли.
— Само без напразни надежди, Ласитър! — изръмжа той. — Още не те е отминала горчивата чаша. Ще отидеш във Вечните ловни полета само когато босът реши.
Междувременно Ласитър беше дошъл на себе си. Умът му работеше ясно и това много го учуди.
— Похитителя на жени — промълви той и гласът му прозвуча доста бодро. — Така го наричат, нали?
— Добре си информиран, Ласитър. Откъде знаеш?
— Джоси ми разказа.
— Джоси?
— Да, дъщерята на приятеля ми Андрю Кейн. Русото момиче, което е в ръцете ви.
Блек Сам се приведе напред. Брадатото лице и горящите му очи се приближиха плътно до главата на Ласитър. Горещият му дъх го удари в лицето.
— Точно така е. Правилно ти е казало момичето. Узна ли защо е дошъл Похитителя?
— Може и да съм узнал, Сам — отговори Ласитър. — Но няма да ти кажа.
О’Мейли гръмогласно се изсмя.
— Ще ми кажеш всичко. Всъщност какво става с теб? Все още ли играеш ролята на силния мъж? Да не би да си решил да се бориш с нашия бос? Ти сигурно си полудял. Вече не съзнаваш какво правиш.
— Може би си прав — прошушна Ласитър. Главата му се отпусна надолу, пред очите му затанцуваха пъстроцветни звезди. После падна мрак.
И последните слънчеви лъчи се скриха зад планинските върхове. Подухна хладен вятър. Долу в блокхауса отекна женски писък. Явно жената беше в голяма беда. Ласитър се вслуша в гласа и разбра, че не беше Джоси. Значи викаше чернокосата жена, за която знаеше само, че се нарича Корина.
— Босът сега сигурно е при жените — промърмори Блек Сам и в гласа му прозвуча неприкрита завист. — Той винаги се появява след залез слънце. Такъв му е обичаят.
И той се вгледа надолу към къщата. Ласитър вдигна глава.
— Нима това ти харесва, Сам? — попита той. — Редно ли е да измъчваш двама души, които не могат да се защитят?
Много му се искаше да предизвика бандита или поне да го накара да се замисли. Това би могло да бъде първата крачка в тази посока. Но сметката му излезе погрешна.
Забеляза го в същия миг, когато проехтя грозният смях на Сам.
— Ти май все още не знаеш при какви хора си попаднал, Ласитър. Мъжът, наречен Похитителя на жени, е от най-коравосърдечните. С него не можеш да си играеш. Само да го ядосаш и ще те смачка като въшка.
Ласитър с мъка вдигна глава.
— Кой е този човек, Сам? — попита той. — Кълна ти се, че досега не бях чувал за него. Случайно се озовах в тази ферма. Исках да погостувам на стария си приятел Андрю Кейн. Пристигнах точно когато го убиха. Ти как би реагирал на мое място?
О’Мейли невъзмутимо кимна.
— Сигурно и аз щях да се намеся. Но преди това щях да си помисля малко. С мен такова нещо не може да се случи. Щях да действувам по-умно.
Главата на Ласитър отново натежа.
— Разкажи ми за Похитителя на жени, Сам! — изпъшка той. — Искам да узная повече за този мъж.
— Защо, Ласитър?
— Само така, Сам.
— Е, добре. Какво искаш да узнаеш?
— Как се казва този човек? Откога върлува по тези места? Питам се как така досега не съм чул нищо за него. Как е възможно подобно нещо? Обикновено бързо узнавам всичко.
По лицето на Сам се изписа недоверие.
— Узнаваш всичко? От кого, Ласитър?
— Нали знаеш, че много обикалям наоколо. Ти сигурно също познаваш най-влиятелните хора тук или поне си чувал за тях. Така ли е?
Сам смръщи чело. Умът му усилено работеше. Той не беше особено бърз в размишленията си. Ласитър помнеше това от по-рано. Знаеше също така, че Сам е в състояние да довърши мисълта си докрай и тогава прави много прецизни заключения.
— Я ми кажи как стои въпросът с белезниците? — попита негодникът след минута мрачно мълчание. — Отдавна исках да те питам за тях. Тук нещо не е наред. Как си стигнал до специалното снабдяване? Видях такива белезници у един правителствен агент. А в твоя багаж имаше половин дузина от тях. Откъде ги взе?
— Прибрах ги от един човек — излъга Ласитър. — Искаш ли да чуеш цялата история, Сам?
Бандитът махна с ръка.
— Няма нужда. И без това няма как да разбера дали си измисляш или не. Значи случайно си попаднал по тия места? Не си имал никакви определени намерения. Искал си само да се видиш със стария си приятел Андрю Кейн. Вярно ли е това?