Наоколо цареше пълна бъркотия.
Ревящи четирикраки чудовища с огромни озъбени муцуни — вълците на трапера Тор Ериксън.
Крещящи бандити, обхванати от смъртен страх.
Тор Ериксън и испанският гранд.
Всесилният бандитски бос, който явно беше изпуснал нервите си. И накрая Ласитър, който се биеше като дявол.
Ноктите на дясната му ръка се впиха в черното одеяние. Дръпна го силно и маскираният се строполи на земята. Ласитър се нахвърли върху него. Между двата удара посегна с ръка и издърпа маската от главата му.
Видя изпито, бледо, грозно мъжко лице. От носа му, улучен от юмручния удар на Ласитър, се стичаха капки кръв. Тънките му устни бяха изкривени от ужас.
Този миг Ласитър нямаше да забрави до края на живота си.
Никога не беше виждал подобно нещо.
В същия момент един от бандитите с все сила стовари приклада на пушката си в тила му, но той не усети болка.
Страшна нощ беше тази. Безмилостна и безпощадна.
— Назад! — изкрещя босът, едва дошъл на себе си. Хората му с радост се подчиниха. Повечето от тях и без това се бяха изпокрили наоколо.
Заповедта на главатаря едва заглъхна, когато бандитите се разпръснаха на всички страни в нощния мрак. Ранените отчаяно запълзяха напред с надеждата да се скрият в близкия блокхаус. Кастило де Тамарит изтича към един от тях, наведе се над него и опря дългия си испански нож в гърлото му. В този миг зад гърба му изникна сянката на Тор Ериксън.
— Остави това! — каза тихо траперът. Графът отпусна ножа и бавно се изправи.
Изглеждаше като човек, на чиито плещи тегне огромен товар. После изгледа трапера, сякаш току-що се беше събудил.
— Bueno, amigo4 — промълви той. — Прав си. Наистина няма смисъл.
Между скалите се възцари тишина.
— Това беше едва началото — отговори Тор Ериксън. — Какъв ли ще бъде краят!
Той коленичи до Ласитър и избута настрана бандита, съборен от голямото куче.
Кастило де Тамарит застана до него — мрачна, мълчалива фигура на човек, понесъл тежки удари от съдбата.
Трите кучета не се виждаха никъде. Те безшумно обикаляха котловината. Бяха сигурни пазачи, които никога нямаше да допуснат да се приближи враг.
Тор Ериксън видя, че Ласитър отваря очи.
— Най-после дойде на себе си — промълви траперът. — Вече си мислех, че оня негодник ти е пръснал черепа.
Очертанията на белокосия мъж все още бяха като размазани пред очите на Ласитър. Главата му бучеше. Болките направо го подлудяваха.
Действителност ли беше това или някакъв страшен кошмар?
Той посегна с две ръце към главата си. Притисна здраво с длани слепоочията си. Погледът му постепенно се проясни.
Лицето на трапера бавно изникна от разсеялата се мъгла.
— Кой си ти, омбре? — попита Ласитър.
— Тор Ериксън — отговори мъжът с побелели коси. — А другият е Кастило де Тамарит. Мисля, че това е най-добрият човек, когото някога съм познавал. Ти също ще го опознаеш. Надявам се поне, че ще ни остане време да се представим един на друг.
Вниманието на Ласитър бързо се изостри.
Кастило де Тамарит! Та това беше името на човека, когото трябваше да намери и арестува! Ето че наистина го откри, макар и по много необикновен начин. Никога не беше и помислял, че нещата ще се развият така.
През цялото време вярваше, че са го изпратили да търси престъпник, човек, който е заслужил наказанието си. Но в този миг съвсем не се виждаше в ролята на ловец. Като размисли по-добре, разбра, че нещата са се обърнали. Той беше този, който се нуждаеше от помощ, и я получи именно от човека, когото беше изпратен да залови.
— А ти кой си? — обърна се той към трапера.
Старецът се усмихна приятелски.
— Казвам се Тор Ериксън — представи се той. — Аз съм един от хората, които наричат „синове на планините“. Имаме доста общо с тебе, Ласитър. По характер ти също си син на планините. За теб свободата е по-важна от всичко друго на света. Познавам те. Знам що за човек си. Много съм слушал за теб.
Ласитър затвори очи. Имаше нужда да размисли.
Кастило де Тамарит, испански гранд, търсен за престъпление, за което той не знаеше нищо.
И траперът Тор Ериксън, появил се внезапно по причина, за която Ласитър нямаше и най-малка представа.
— По вида ти личи, че разсъждаваш, Ласитър — каза Тор Ериксън. — Опитваш се да откриеш връзката. Искаш да разплетеш конците, сплетени на кълбо в мозъка ти. Но ще ти бъде невъзможно да получиш отговор на всичките си въпроси. Никога няма да се справиш сам. Ти имаш нужда от нас — от графа и от мен. Ние също разчитаме на теб.