Ласитър седна, без да може да потисне един стон. В черепа му сякаш се беше загнездило цяло ято стършели, което вдигаше оглушителен шум. Така щеше да бъде още известно време.
— Откъде знаеш името ми? — попита той.
Старецът тихо се изсмя. Смехът му беше пълен с ирония.
— Тук всеки те познава, амиго — отговори той.
— Но досега не сме се срещали, Ериксън.
Траперът небрежно махна с ръка.
— Виждал съм те, когато ти изобщо не подозираше — заговори той. — Бях наблизо, когато се пребори с убийците на семейство Кейн. Ако беше нужно, щях да се намеся. Но не се наложи дори да си помръдна пръста. Ти сам се справи с ония типове. Великолепно го направи, Ласитър. Заслужи уважението ми. Никога не бях виждал човек да премахне наведнъж тримата си противници.
— Прекалено много говориш — промърмори измъчено големият мъж.
Траперът сви рамене.
— Такъв си ми е обичаят. Ще трябва да свикнеш с това, Ласитър. Никой не може да прескочи сянката си. Имаш си работа с едно старо момче, което с течение на годините малко не е наред с главата. Но това си има и своите предимства.
Ласитър уморено кимна.
— Така — прошепна той. — Всичко си има своите предимства. Всеки се опитва да извлече най-доброто от съответната ситуация. Точно така постъпи и ти, Ериксън.
Траперът смръщи чело. Той за малко щеше да избухне, но бързо успя да се овладее.
— Какво искаш да кажеш?
Говореше както винаги меко, но тази кротост беше измамна.
— Говоря за златото — каза спокойно Ласитър. — Нима не си ти човекът, който го е откраднал?
Старият трапер кимна угрижено.
— Значи смяташ, че съм крадец, Ласитър?
— Казах само това, което знам.
Тор Ериксън отново кимна. Въпреки че кипеше от гняв, външно запазваше цялото си спокойствие и увереност.
— Погледни ме в очите! — заповяда той и Ласитър се подчини.
— Приличам ли ти на крадец? — попита Тор Ериксън.
Ласитър направи успокоителен жест с ръка.
— Никой не изглежда като крадец, Ериксън — отговори той. — Нито пък като убиец. Въпреки това има много, които вършат подобни престъпления. Никога не съм преценявал един човек по това, как изглежда. За мен важи само това, което е направил този човек. Ти признаваш ли, че взе златото от скривалището?
Внезапно Тор Ериксън се усмихна. По прорязаното му от бръчки лице се изписа задоволство.
— Благодаря ти, Ласитър — промълви той. — Така ми харесваш повече. Имаш право. Истина е това, което току-що каза. Взех златото, но не съм го откраднал. Има разлика, нали?
— А защо го взе, Ериксън?
Старият трапер пусна пушката си на земята и се подпря на дулото й. Леко приведен, той се вгледа в Ласитър и продължи:
— Най-добре е да ти разкажа всичко от самото начало. Така ще ме разбереш. Пък и после няма да има нужда да ти давам подробни обяснения.
Той леко обърна глава и повика испанеца.
— Елате при нас, графе! Крайно време е да се опознаем по-добре.
Стройният тъмнокос гранд пристъпи към двамата мъже. По лицето му все още личеше напрежението от борбата. Спря на половин крачка от големият мъж и го погледна в очите. Погледът му беше замислен, изучаващ и Ласитър не се почувствува особено добре при мисълта, че е получил поръчение да залови точно него.
В следващия миг той осъзна, че никога няма да бъде в състояние да предприеме нещо срещу испанския граф. Този човек имаше някакво особено излъчване. И в никакъв случай не беше престъпник. Ласитър беше убеден в това.
Кастило де Тамарит протегна ръка.
— Бяхте много смел, сеньор Ласитър — промълви той.
Големият мъж отговори на здравото ръкостискане.
Траперът учтиво се покашля и заговори:
— Предлагам най-после да престанем с проклетите формалности. Край с „мистър“ и „сеньор“! Най-добре е да се държим един към друг като истински партньори. Нека си спестим учтивостите.
Ласитър сви рамене.
— Нямам нищо против.
Тор Ериксън и графът също приседнаха на земята. Така тримата мъже приличаха на индиански вождове по време на голям военен съвет. Сякаш не ги интересуваше, че отвсякъде ги дебнат опасности. Дали не бяха забравили и най-важното — че две жени ги очакват с надежда да получат помощ?
Разбира се, мъжете нищичко не бяха забравили. Напротив: те бяха твърдо решени да освободят двете пленнички, макар че не бяха разменили нито дума по този въпрос.
Внезапно обаче от устните на Тор Ериксън се изтръгна едва чуто съскане. Както Ласитър, така и графът веднага разбра за какво става въпрос.
И тримата продължиха да седят спокойно, сякаш не ги грозеше ни най-малка опасност. Но те отлично знаеха, че над главите им се надига буря…