Извън себе си от гняв и отвращение, Корина изпищя:
— За теб никога не е имало нещо свято, Ричард О’Лийри! Как не те е срам да се кълнеш по този начин!
— Той е болен — изплака Джоси. — Сигурно си е загубил ума. Другояче не мога да си го обясня, Корина…
Двете жени се познаваха отдавна. Преди години Джоси два пъти беше гостувала с родителите си в голямото ранчо „Циркъл Ем“, разположено на север от Рено. Бащата на Джоси и Уйлям Мак Лийн, бащата на Корина, бяха добри приятели. Често ги навестяваше и Ричард О’Лийри, братът на Коринината майка.
Вуйчо Ричард…
Така го наричаше Джоузефин и много добре си спомняше с какво доверие се беше отнасяла към този човек. Толкова по-страшен беше шокът да открие в негово лице ужасния похитител на жени.
Младото момиче забеляза, че при последните му думи лицето на бандита се помрачи. Той за малко не избухна в бесен гняв, но за щастие току-що влезлият мъж отклони вниманието му. В дневната надникна Сам О’Мейли и изненадано спря, като забеляза шефа си без обичайната маска.
— Но, шефе, това…
Ричард О’Лийри властно махна с ръка.
— Вече не ми трябва маска! — изкрещя той. — Междувременно ме видяха твърде много хора. Какво имаш да ми съобщиш, Сам?
— Пак бяхме принудени да се оттеглим. Бяхме седем души и се промъкнахме през гората тихо като същински индианци. Кълна ти се, че бяхме абсолютно безшумни. Между скалите бяха седнали трима мъже: Ласитър, испанецът — и той кратко посочи към Корина, — нейният мъж, когото оставихме в станцията, ударен с приклад по главата. Май беше по-добре да вземем и него с нас, шефе. Но ти не поиска. Теб те интересуват само жените.
Ричард О’Лийри кимна ухилено.
— Винаги съм обичал повече жените, отколкото мъжете — обясни важно той. — А този испанец не представлява опасност за нас. Казах ли ти впрочем, че той е търсен от властите? Получих тази информация още преди две седмици. Испанското правителство иска този Кастило де Тамарит да бъде екстрадиран от страната.
— Това нас изобщо не ни интересува — промърмори гневно Блек Сам. — Сега този мъж е някъде наблизо и заедно с другите двама представлява заплаха за нас. Не бива да подценяваме тези мъже, шефе.
— Ние не ги подценяваме, Сам. Но ти говореше за трима души. Кой е третият?
— Не го познавам. Приличаше ми на трапер. Носи дреха от дивечова кожа, обшита с ресни и има посивели коси, доколкото можах да го видя в тъмнината.
— Значи трима души — прекъсна го О’Лийри. — Не ги ли нападнахте? Разкажи ми, но по-бързичко, Сам! Нямаме много време.
— Нападнахме ги — отговори Блек Сам. — Бяхме сигурни, че ще се справим лесно с тримата негодници, но внезапно върху главите ни се стовари същински ураган. Видях само как срещу мен се втурна огромно калифорнийско куче. Страшна гледка, шефе! Изстрелях два куршума срещу тоя звяр, но не го улучих. Не можехме да се сражаваме с кучета. Затова се оттеглихме, иначе бяхме загубени. Трябва да се махнем оттук колкото се може по-бързо, шефе! Тая работа става твърде напечена.
Ричард О’Лийри подигравателно се изсмя.
— Май сърцето ти е паднало в гащите, Сам? — попита отвисоко той. — Това хич не ми харесва. Не е ли по-добре да те заменя с някой друг мъж?
— Не е нужно, шефе. Можеш винаги да разчиташ на мен. Но не бива да гледаш леко на цялата тази история. Аз мисля за всички нас, повярвай ми! От ония тримата може да се очаква всичко. Още тази нощ ще ни подпалят чергата. Крайно време е да се махнем оттук. Вслушай се в съвета ми, шефе!
Думите на О’Мейли прозвучаха като заклинание.
Лицето на бандитския главатар доби израз на преследван човек. Очите му диво засвяткаха.
— А къде ще избягаме, Сам? В ранчото „Циркъл Ем“? Или в мексиканската ми хасиенда? Не, не, Сам, няма полза от всичко това. Само ще отдалечи края ни, но няма да може да го спре. Ако сега хукна да бягам, това означава сам да си тегля куршума. Доста добре размислих над всичко. Бягството е безполезно. То само ще ускори края ми.
— Нищо не разбирам — изръмжа О’Мейли. — В очите на всички ти си известен и уважаван човек. Като се върнем в „Циркъл Ем“, ще затворим двете жени в избата. Дори и да дойде въоръжен отряд с шерифи и специални пълномощници, за да ти иска обяснения, никой в нищо не може да те обвини. Твърде малко хора са посветени в тайната на мазето затвор. Няма как да го открият, освен дяволът да им го посочи. В ранчото няма от какво да се страхуваш. Точно обратното — възмутено ще отхвърлиш всички обвинения и ще наречеш лъжци хората, които искат да ти припишат някакви престъпления. Никой няма да смее да ти навреди, шефе.