О’Лийри имаше някакво смътно усещане за надвиснала беда. Това чувство се появяваше, когато се забъркваше в някоя каша.
— Ами ако въпреки всичко почнат да стрелят? — прошепна той. — Може пък повече да не се съобразяват с живота на жените? Случват се подобни неща.
— Смятам, че по-скоро ти самият си ги вършил — изръмжа Блек Сам, без да си прави труд да скрива презрението си. — Прав ли съм, шефе? Ти със сигурност няма да се спреш пред нищо.
— Обвиняваш ли ме, Сам? — избухна О’Лийри. — Не ми се слушат подобни неща. Ти май си твърде мек. Ако не се промениш, нищо хубаво не те очаква.
Вбесеният бандит искаше да му отговори по подходящ начин и да изкрещи в лицето му цялото си презрение, но в последния миг се овладя и реши да мълчи. И без това босът скоро щеше да преживее твърде неприятни неща. Тогава щеше да полудее от ярост. Само при мисълта за това Блек Сам се ухили доволно.
Той стана и отиде при Корина, чиято фигура едва-едва се различаваше в тъмнината.
Скоро оковите паднаха на земята. Полумъртвата от изтощение жена се отпусна в ръцете на бандита. Той си помисли, че е изпаднала в безсъзнание, но това не беше вярно.
Корина отчаяно търсеше някакъв изход. Помисли си да измъкне ножа от колана на брадатия или пък револвера от кобура му. Но в същия миг, когато ръката й се промъкна към колана на Блек Сам, бандитът й залепи звучна плесница.
Корина изпищя и очите й се напълниха със сълзи.
— Не на мен тия! — изръмжа Блек Сам. — Въобще не си прави илюзии! При мен не можеш да си позволиш подобни шеги.
Той я блъсна грубо и тя падна на колене.
— Облечи си нещо! — заповяда рязко бандитът. — Има достатъчно дрехи. Двамата с теб отиваме на излет. Може би ще преживееш доста приятни мигове…
Корина не отговори. Събра дрехите си, свалени миналата вечер от О’Лийри, и се облече, като непрекъснато поглеждаше към Джоузефин Кейн.
Русото момиче едва се различаваше в мрака. Главата му беше сведена на гърдите. Явно то почти не възприемаше онова, което ставаше около него.
Корина искаше да я утеши, но не намираше подходящите думи.
Блек Сам изви ръцете на гърба й, завърза китките й с късо въже и блъсна пленницата пред себе си към вратата.
— Помни, шефе — каза на сбогуване той, — ще мине поне половин час, докато се уверим, че теренът е чист. Или навън ще загърмят оръжията, или планът ни ще се осъществи без проблеми.
После брадатият блъсна вратата и изведе пленницата си навън.
Ричард О’Лийри седеше свит в ъгъла и се вслушваше в мрака. Очите му бяха затворени. Целият се тресеше от страх. Ако враговете му отвън действуваха по същия начин, както бе постъпвал в подобни ситуации, той беше загубен.
Внезапно бандитският главатар усети колко е самотен. Беше сам с пленницата си. Нямаше никой наблизо, който би могъл да му помогне. Отново го обхвана паника, но не беше в състояние да предприеме каквото и да било.
Тази тишина просто късаше нервите му.
Какво ли правеше сега Блек Сам?
Когато постоя няколко секунди с пленницата си пред вратата, без да се случи нищо, Блек Сам си отдъхна. И неговите нерви бяха опънати до крайност.
Наблюдаваха ли го? Може би враговете бяха наблизо и дебнеха удобния случай…
Най-после бандитът се раздвижи. По дяволите, нямаше смисъл от безполезни размишления в тази напрегната ситуация.
— Върви! — изсъска той в ухото на Корина. — И се моли приятелите ти да проявят здрав разум. Ако не направят някоя глупост, нищо няма да ти се случи.
Той подкара пленницата пред себе си към изгорелия хамбар. Когато внезапно пред очите му изникна човешка фигура, О’Мейли инстинктивно посегна към револвера, но позна Фис Конрой и си отдъхна.
— Какво става, Сам? — прошепна индианецът. — Къде е шефът?
Сам си каза, че е дошло време да спечели първия съюзник за своя дяволски план.
— Босът е прекалено страхлив, за да излезе навън — отговори тихо той. — Този човек е подлец, Фис. Време е да го пратим по дяволите. Казвам ти го съвсем открито, защото те смятам за свой приятел. Вече няма смисъл да премълчаваме истината. Трябва двамата с теб да се погрижим да спасим онова, което е останало. Тръгваш ли с мен, амиго? Мога ли да гледам на теб като на свой съюзник?
Апачът кимна невъзмутимо.
— И аз си мислех същото, Сам — промълви той. — Ако изчезнем оттук достатъчно бързо, трябва само да отидем в „Циркъл Ем“ и да приберем парите, които е насъбрал О’Лийри. Но е нужно да побързаме. Докато е тъмно, имаме шанс да се скрием. Най-добре е да разделим парите само между нас двамата.
— Май няма да стане. Всъщност колко хора ни останаха?