— Общо осем.
— С нас двамата стават десет. Множко сме за делба. Накрая искам да ми остане толкова, че до края на живота си да живея както винаги съм си желал.
— Ще го уредим — прошушна мелезът. — Само трябва да имаме търпение. Нали разбираш какво искам да кажа?
— Ти за глупак ли ме смяташ? — изръмжа Сам. — Хайде, тръгвай! Отведи ме при останалите. Ще им разкажа нещо интересно. Но какво става с Ласитър и другите двама? Дали все още са някъде наблизо?
— Почти съм сигурен, че са тук. Те няма да изпуснат шанса си.
Сам надменно се ухили.
— Докато жената е при нас, няма да рискуват.
Двамата тръгнаха към мястото край потока, където бяха оставили конете си, обградени с въжета, увити по стеблата на дърветата, Фис Конрой тихо изсвири и след секунди от отиващия си мрак изникнаха мътните сенки на бандитите.
— Слушайте какво ще ви каже Сам — прошепна Фис Конрой. — Останахме малко хора. Част от нас са убити. Други подло офейкаха. Отсега нататък ще се бием на живот и смърт. Всеки от вас трябва да държи очите си отворени и да се бие като дявол, ако искаме да успеем. Чуйте сега какво има да ви каже Сам.
Блек Сам се покашля и заговори тихо, но настоятелно:
— Идвам с поръчение от шефа. Той остана в блокхауса с русото момиче, което е заложница. Изпрати ме с важна задача. Първо, трябва да ви предам да се подчинявате на заповедите ми. Двама от вас ще останат при блокхауса да го пазят. Шефът избра Пако и Флин Мейлс за своя охрана. Останалите тръгват с мен. На конете, хора! Да изчезваме, преди да се е развиделило.
Никой не се възпротиви. Нито пък бяха зададени въпроси. Всички се подчиняваха на Блек Сам.
Ласитър внимателно наблюдаваше бандитите, които извеждаха конете си в предутринния здрач.
Дали Ричард О’Лийри най-после беше разбрал какъв номер му бяха погодили? Как ли се чувствуваше сега?
Той беше сам в блокхауса и вероятно не знаеше, че го оставят сам и беззащитен.
Ласитър наблюдаваше бандитите с доволна усмивка на устните си и продължаваше да гали гъстата козина на голямото куче.
— Много интересно става, Вотан — промърмори той. — Май скоро ще има работа и за нас с теб.
Вотан побутна с нос рамото на мъжа до себе си, сякаш искаше да каже:
— Ние двамата се разбираме, Ласитър…
11.
Сивата предутринна светлина проникваше през малките прозорци. Ричард О’Лийри беше задрямал. Седеше на пода с подвити колене и глава, отпусната върху скръстените му ръце.
Внезапно чу конски тропот и се събуди. Скочи на крака като ухапан от тарантула и се втурна към прозореца.
Мозъкът му заби тревога. Скоро с пронизваща яснота разбра какво е станало. Нямаше нужда да размисля дълго, за да проумее, че е направил огромна грешка.
Бандитът тихо изруга. Какво да прави сега?
Неговият най-верен човек го беше измамил! По-нататъшните му стъпки също бяха извън всякакво съмнение.
Зарът беше хвърлен. Сега трябваше да се извлече колкото се може по-голяма полза от тази проклета ситуация.
О’Лийри се обърна към русата си пленница. Погледна я и с два скока се озова до нея. С треперещи ръце я освободи от веригите й. Младата жена беше напълно изтощена и едва не се строполи в безсъзнание на пода. Нямаше сили да се държи на краката си и политна в обятията на О’Лийри, сякаш търсеше спасение точно в ръцете на мъчителя си.
Няколко секунди бандитът здраво стискаше голото женско тяло. Веднага у него се събуди похотта. Вдигна Джоузефин, за да я отнесе на леглото, но в същия миг го прониза страшната мисъл, че собственият му заместник е избягал с хората си.
Точно човекът, на когото сляпо се доверяваше!
— Бъди проклет! — изсъска той. После отново сграбчи русото момиче, което лежеше в безсъзнание на земята. Ръцете му се увиха около голото й тяло.
В главата му цареше пълен хаос. Светът се срутваше пред очите му. Нима с един удар всичко беше свършило?
Имаше ли все още някакъв шанс?
Беше сигурен, че враговете му продължават да дебнат някъде отвън. Бяха пропуснали Блек Сам и пленницата му, защото първо искаха да се разправят с него — с шефа на бандата.
Някаква фиксидея се беше загнездила в размътения мозък на бандита и не го напускаше.
— Ти, само ти си виновна! — изръмжа той и се наведе над русото момиче. — Само заради теб попаднах в тоя капан. Но ще си платиш за това! Горчиво ще се разкайваш!
Тя се опита да се освободи от желязната му хватка. Поиска да се изправи, да се хвърли настрани, но нямаше шанс срещу силния мъж.
Внезапно бандитът вдигна глава и се вслуша. Навън се чуха стъпки. Първата утринна светлина проникна през прозореца.
О’Лийри беше обхванат от паника. Вече си представяше как Ласитър и другарите му нахлуват в къщата и се нахвърлят върху него.