Той измъкна револвера си и сложи пръст на спусъка.
Някой блъсна вратата.
— Шефе, ние…
Мъжът, който се появи на прага, не можа да завърши изречението си.
Беше един от бандитите, които бяха оставени от Сам О’Мейли за охрана на главатаря. Мъжът се казваше Флин, но не успя да изрече дори името си. Пък и нямаше да има голяма полза от това, тъй като О’Лийри отдавна не знаеше имената на всичките си хора. Също така не ги познаваше по лице.
Флин беше закъснял твърде много. Револверът на О’Лийри изгърмя, бандитът политна назад и падна на колене.
— Шефе! — изкрещя отвън Пако, вторият бандит. В гласа му звучеше ужас. — Не стреляйте, шефе! Ние сме от вашите хора. Сам ни изпрати да ви охраняваме, шефе.
Ричард О’Лийри стоеше леко приведен. Очите му диво блестяха. В краката му лежеше Джоси и не смееше да се помръдне, тъй като беше разбрала, че от този разярен мъж може да се очаква всичко.
— Аз съм Пако Фернандес! — прокънтя отново гласът на бандита. — А мъжът, когото уби, се казва Флин. Той ми е приятел. По-скоро, беше. Защото май наистина е мъртъв…
Пако Фернандес говореше така, както и мислеше. За него нямаше голямо значение, че Флин е мъртъв. Занимаваше го единствено тревогата, че той ще бъде следващият.
О’Лийри хвърли поглед към револвера си като пробудил се от дълбок сън. Едва сега в съзнанието му проникнаха думите на Пако Фернандес. Той поклати глава и от устните му се изтръгнаха няколко несвързани думи. Не можеше да проумее, че е убил един от хората си.
Навън отново се чу гласът на Пако. Този път обаче това беше страшен, пронизителен крясък.
— Ласитър!…
Веднага след това изгърмяха два изстрела.
Ласитър изчака Блек Сам и другарите му да излязат от долината. Обаче не успя да види, че двама от негодниците останаха да охраняват шефа си.
Мислите му бяха заети единствено с Джоси и главатаря на бандитите. В блокхауса бяха останали само те двамата. Ако му се удаде да ги нападне светкавично и напълно изненадващо, с О’Лийри ще бъде свършено.
Веднага щом заглъхна конският тропот, Ласитър се отправи към блокхауса. Когато между него и къщата оставаха не повече от двадесет стъпки, стана нещо неочаквано.
Първо голямото куче изръмжа предупредително. След секунда вляво от къщата се появиха двамата бандити, които бързаха да отидат при шефа си.
Ласитър видя как Флин блъсна вратата. Чу, че негодникът изкрещя нещо и в същия миг от вътрешността на къщата прокънтя изстрел. Мъжът се строполи на прага, претърколи се встрани и остана да лежи неподвижен. Вторият бандит уплашено изпищя и извика на шефа си, че е сбъркал, че той е Пако. Когато се приближи до отворената врата, мъжът видя насреща си Ласитър.
Само за секунда Ласитър беше намислил дързък план. Трябваше да се промъкне до Пако и безшумно да го обезвреди, за да може спокойно да се заеме с главатаря. Той сигурно щеше скоро да разбере, че мъжът отвън е един от неговите хора — и тогава Ласитър щеше направо да влезе вътре.
Но за нещастие Пако го забеляза в последния момент. Той изкрещя името му, като едновременно с това измъкна револвера си и стреля.
Двата изстрела се кръстосаха. Нещо тежко улучи главата на Ласитър. Пред очите му сякаш експлодира огнена топка. Той се олюля, но успя да се задържи на крака. Като в мъгла забеляза как Пако се строполи на земята и се запита дали самият той ще успее да запази равновесие.
От слепоочието по дясната половина на лицето му се стичаше кръв. Продължаваше да стиска револвера в дясната си ръка, но знаеше, че в това си състояние не може да стреля точно. Всичко се въртеше пред очите му, а мъглата просто не искаше да се разсее.
Като в мъгла Ласитър забеляза Ричард О’Лийри, който се появи на вратата, сложил пред себе си Джоузефин като предпазен щит. Явно в паниката си босът не проумяваше, че има работа с един-единствен човек, и то ранен.
— Освободи пътя, Ласитър! — изръмжа той. — Остави ме да мина или ще те застрелям като бясно куче!
Ласитър се олюля. Писъците на момичето идваха някъде много отдалеч.
— Пусни я, О’Лийри! — изпъшка той. — Пусни я, копеле! Поне веднъж в живота си се бий като истински мъж. Пусни жената!
Бандитът нямаше намерение да стори подобно нещо. Подигравателният му смях отекна болезнено в ушите на Ласитър.
— Ела да си я вземеш! Ела де!
И той стреля. Ласитър видя пред себе си черното дуло на пистолета, но бандитът беше прибързал. Освен това ръката му се отклони поради бързото движение на Джоси.
Големият мъж се втурна напред. Трябваше да рискува. Трябваше да победи в юмручен бой Похитителя на жени, защото иначе излагаше Джоси на опасност.