Момичето отчаяно се извиваше в железните ръце на престъпника, опитвайки се да му попречи да се прицели. И този път то успя. Ласитър отново видя как от дулото на револвера изскочи пламък, но куршумът профуча далеч от него.
В следващия миг той се удари в бандитския бос. Той все още беше като замаян от раната в слепоочието си, но сблъсъкът с О’Лийри беше толкова силен, че двамата мъже и момичето се строполиха на земята.
Джоси се претърколи встрани толкова бързо, колкото беше възможно. О’Лийри се надигна все още с револвер в ръка. Понечи да стреля и този изстрел щеше да реши всичко, да сложи край на цялата драма.
В същия миг, когато натисна спусъка, срещу него се спусна тъмна сянка. Кратък лай, подобен на ръмжене, после — пронизителен писък. Като в мъгла Ласитър забеляза как ноктите на Вотан се впиха в ръката на О’Лийри. Олюлявайки се, той се надигна.
Погледна свития на земята мъж и бдящото куче до него, без да обръща внимание на кръвта, която се стичаше по лицето му.
— Край на играта, О’Лийри — промълви той. — Или смяташ, че имаш още шансове?
Похитителя на жени поклати глава. Револверът лежеше на земята до него.
— Ти спечели, Ласитър — изпъшка той. — Предавам се.
Големият мъж вдигна револвера си от земята и го прибра обратно в кобура. Ясно беше, че О’Лийри вече не представлява опасност за него. Отиде при голямото куче, погали го по врата и после коленичи край Джоузефин Кейн, която тъкмо отваряше очи.
— Къде са другите? — изохка тя и седна на земята. — Какво стана с Корина, Ласитър?
— Изглежда, Блек Сам е станал водач на бандата — отговори той. — Видях го как потегли с Корина и другите негодници. Но се надявам, че няма да има повече усложнения. Всъщност страшното вече мина.
Двамата се погледнаха в очите и у Ласитър се надигна желанието да остане с това момиче колкото се може по-дълго време.
Той се опита да потисне мисълта за това, което може би се беше случило междувременно. Вече нищо нямаше значение за него. Виждаше само Джоси и в тези минути тя му се струваше толкова красива, колкото никога досега.
Младата жена бавно протегна ръце към него.
— О, Ласитър! Ти просто не знаеш колко много те…
Той не я остави да се доизкаже, наведе се и я целуна. Ръцете му се плъзнаха по нежната й кожа, отбелязвайки многото следи от мъчения, които щеше да запише в сметката на Ричард О’Лийри.
Джоси беше изтърпяла много през тези дни и той трябваше да й помогне да забрави стореното зло.
Ласитър хвърли кратък поглед през рамо, колкото да се увери, че голямото куче стои на стража и не изпуска от очи заловения бандит.
— Искам да ме отървеш от този звяр! — извика плачливо Похитителя на жени. — Не ме оставяй сам с него. Той ще ме разкъса на парчета.
Ласитър презрително се изплю на земята.
— А ти какво щеше да направиш с мен, О’Лийри?
После той повдигна русото момиче и го поведе към къщата. Джоси се държеше за него като удавник за сламка.
— Какво щастие, че се появи навреме — прошепна тя. — Още от самото начало знаех, че ще се справиш. Трудно ли беше, мили?
Ласитър само се усмихна. Джоси беше поставила въпрос, на който не можеше да отговори. Мислеше си за кучето, което в този момент стоеше на стража пред къщата.
Тор Ериксън наистина не беше преувеличил, когато твърдеше, че кучетата му са най-добрите приятели, които един мъж може да си пожелае.
Един последен поглед през прозореца го убеди, че Вотан наистина стои на стража. Ласитър беше сигурен, че през следващите часове и двамата ще могат да се насладят на спокойствието, от което имаха толкова голяма нужда той и Джоси Кейн…
12.
Блек Сам О’Мейли дръпна юздите на коня си и триумфално се вгледа в долината и в сградите на ранчото „Циркъл Ем“. Чернобрадият бандит си въобразяваше, че е много близо до мечтаната цел. Той хвърли поглед към Корина, която с последни усилия се крепеше на седлото, и подигравателно произнесе:
— Я се огледай наоколо, лейди! Тази долина някога беше твоя родина. Там долу си се появила на белия свят, а баща ти е работил цял живот, за да създаде това, което виждаш пред себе си. Ти трябваше да го наследиш, но ето че целият имот отиде в ръцете на вуйчо ти. Вие всички подценихте този дявол, но не и аз. Направих грешка, че известно време го смятах за непобедим господар. Но за щастие бързо разбрах, че и той като всеки човек си има слаби места. Видях, че е страхливец, и съумях да се възползувам от това. Скоро ще бъда в Мексико и напълно ще забравя миналото си. Пред мен ще се разкрие блестящо бъдеще. До края на дните си ще живея като богат и почитан от всички човек.