И той се засмя доволно.
Корина де Тамарит не го удостои дори с поглед. Сълзите пареха на очите й, когато се загледа в родната си долина. Спомни си всички чудесни години, прекарани тук, и с болка се замисли за баща си, който беше последната й надежда. Беше вярвала, че ще намери убежище в ранчото на родителите си, за себе си и за своя мъж, графа. Но дори и това не им беше дадено.
Като че ли всички тъмни сили се бяха съюзили срещу тях.
Корина знаеше какви са намеренията на Блек Сам. Бандитът смяташе да събере плячката и да офейка в Мексико. Само преди секунди й го беше повторил с подигравателно самодоволство.
Въпреки всичко жената не губеше кураж. Знаеше, че съпругът й е жив и че никога няма да я изостави. Надяваше се, че няма да се разкрие преждевременно и ще изчака подходящия миг за нападение.
— Защо не отговаряш, лейди? — изръмжа Блек Сам. — Езика си ли глътна?
Тя се усмихна горчиво.
— Мисля за това, което ще стане с мен — проговори дрезгаво. — Ще ме продадеш ли в някой мексикански бордей? Или си измислил някоя друга мръсотия, О’Мейли?
Той сви рамене.
— Още не съм решил — отговори равнодушно. — Вероятно ще те убия. Смятам, че с течение на времето ще ставаш все по-голям товар за мен. Освен това не бива да забравяме мъжа ти. Познавам такива като него. Той е от ония типове, които никога не се предават, когато са си наумили нещо. Трябва да убия и него, а това може да стане само ако…
Той не се доизказа, само се усмихна. Корина никога не беше виждала толкова жестокост, изписана на нечие човешко лице.
Тя разбра неизречената му мисъл. Този бандит щеше да я убие.
Бяха на път от рано сутринта и Сам се питаше защо едва сега му е хрумнала тази идея. Вероятно причина за това беше нервността му и бързината, с която бяха тръгнали на зазоряване.
Беше се почувствувал твърде сигурен и въобще не се сети за испанеца и останалите си противници. Изпълваше го единствено алчност и заедно с това — чувство за триумф.
— По-добре сега, отколкото по-късно — промърмори на себе си той. — Иначе може да стане късно. Лошо ще бъде, ако я видят в ранчото. Трябва да се сложи край…
Той говореше толкова тихо, че Корина не можа да разбере думите му. Но младата жена с ужас видя как бандитът измъкна револвера си и насочи дулото му към нея.
— Не! — изпищя тя. — Не бива да правиш това, О’Мейли! Това е убийство. Не стреляй!
Лицето на бандита беше като изсечено от камък. Той явно беше решил да тегли чертата и вече нищо не можеше да му попречи. Дали наистина нищо?
Някъде отстрани към него се втурна черен жребец. Блек Сам неволно обърна глава и видя Фис Конрой, които препускаше в галоп. Индианецът размахваше уинчестъра си като боздуган и крещеше нещо неразбираемо.
Събитията се преплетоха.
Блек Сам стреля по Корина, но не я улучи.
Между храсталаците и скалите в дъното на долината изникна ездач на мощен черен жребец. С периферното си зрение Блек Сам позна испанския граф, който препускаше към него като бог на отмъщението.
Изгърмяха няколко изстрела. Мъжете се разкрещяха диво един през друг. Мелезът скочи върху Блек Сам и го свали от седлото. Двамата мъже, вкопчени един в друг, се затъркаляха по твърдата земя.
Кастило де Тамарит мислеше единствено за жена си, която трябваше да бъде изтръгната от лапите на бандитите.
От няколко часа насам той наблюдаваше конниците, дебнейки удобен случай да ги нападне. Естествено през цялото време мислеше за думите на трапера, с когото се бяха разделили сутринта. Уговорката им беше да изчакат някои наистина удобен случай, за да имат сигурни изгледи за успех. Но когато графът видя как Блек Сам измъкна револвера си от кобура и се прицели в Корина, той не можа да се сдържи и се втурна срещу негодниците.
Когато се озова във вихъра на боя, Кастило осъзна, че е действувал твърде прибързано. Нямаше никакъв шанс срещу превъзхождащите го по брой бандити.
Силен удар с приклад се стовари на главата му и той изобщо не усети как се плъзна от коня и рухна на земята.
Само след секунди Фис Конрой също се просна в безсъзнание на земята и Блек Сам триумфално се изсмя.
— Свършено е с нас — извика той. — Ще сложа и вас на дръвника, както го правеше О’Лийри. Ще си устроим истински спектакъл. А теб, лейди — обърна се той към Корина, която беше побеляла като платно и едва се крепеше на коня си, — теб ще те продам в Мексико сигурен съм, че ще получа добра цена.
Тя само преглътна. Не беше в състояние да произнесе нито дума.
Двама от бандитите лежаха ранени на земята. Това също изпълваше Блек Сам с доволство. Заедно с Фис Конрой вече ставаха трима души, които нямаше да участвуват в делбата. С него оставаха още четирима, но и от тях щеше да се отърве, когато му дойде времето. Не се съмняваше в себе си.