Той продължаваше да държи момичето в обятията си. Усещаше как в гърдите му отново се надига онова чувство, което го правеше слаб, когато до него имаше красива жена.
„Вземи ме със себе си, Ласитър!“
Дълбоко в себе си той вече беше взел решение.
— Ще те взема, Джоси — промълви той. — Аз…
Тя затвори устните му със своите. Те бяха меки и страстни, а натискът на ръцете й неволно напомни на Ласитър усилията на давеща се жена.
— Благодаря ти! — прошепна тя. — От самото начало бях сигурна, че няма да ме изоставиш в беда.
— Но как стои въпросът с Похитителя на жени? — попита той.
Джоузефин хвърли плах поглед към двамата пленени бандити. Те седяха на земята с наведени глави, но не личеше да са загубили последната си надежда.
— Тия двамата са от неговата банда — заразказва шепнешком тя. Говореше съвсем тихо, боейки се да не я чуят Конрой и Брийкър. — Предводителят й бил страшен човек. За него се разправя, че никога не изоставя в беда хората си. Затова и тия двамата никак не се боят за живота си.
— Похитител на жени — промърмори Ласитър. — Не знаеш ли как се казва?
Тя поклати глава.
— Казват, че никой не знае, освен самият той. Непрекъснато се преоблича и се появява под ново име. Този човек е същински дявол!
Ласитър се усмихна окуражително.
— Не бива да се страхуваш, Джоси.
Вече не се учудваше, че момичето не му разказа още в началото за Похитителя на жени. То беше изпаднало в шок след смъртта на родителите си.
Ласитър хвърли поглед към потъналото в мрак поселище и станцията на Уелс фарго.
— Ще вържем конете — каза той. — После ще отидем там.
Джоузефин кимна, целуна го отново и той отиде да се погрижи за конете. Малко по-късно двамата мълчаливо заслизаха надолу към долината. Бледа лунна светлина огряваше местността. Стърчащите в небето скали и високите дървета приличаха на мълчаливи чудовища от друг, загадъчен свят.
На стотина стъпки от един обикновен блокхаус Ласитър спря. От малкия отвор на прозореца се процеждаше мътна светлина.
— Почакай тук! — прошушна той. — Ще се опитам да узная нещо.
Девойката се опита да бъде смела.
— Не се бави много, Ласитър.
— Ще побързам. Скрий се в храстите и пази тишина. Каквото и да се случи, не бива да губиш самообладание.
— Имай ми доверие — промълви тя.
Скоро Ласитър изчезна в мрака, фигурата му сякаш се разтвори в нощта. Никакъв шум не издаваше, че някъде напред той се промъква към малката къщичка.
Джоузефин втренчи горящи очи в мястото, където беше изчезнал големият мъж. Устните й мълвяха несвързана молитва. Молитва за Ласитър.
3.
Междувременно Ласитър беше стигнал хижата. Явно беше построена наскоро, защото усети свеж мирис на дърво. Дърветата за стабилните й стени са били отсечени едва неотдавна. От дясната страна на къщата беше направена зеленчукова градина, зад която се намираше оградена ливада. Там пасяха или мързеливо лежаха в тревата цяла дузина говеда. В кошарата отляво на къщата той разпозна очертанията на няколко коня, които стояха с наведени глави и от време на време тихо изпръхтяваха.
Ласитър се плъзна към прозореца, през който се процеждаше светлина. Хвърли поглед през стъклото и видя оскъдно мебелирана дневна с чисто изметен дървен под. На саморъчно изработената маса беше поставена газена лампа. В светлия кръг се виждаха съдове за хранене — три чинии, голямо гърне, пълно до половината, парче хляб и три дървени лъжици.
В хижата беше тихо. Никакъв шум не намекваше за човешко присъствие. Ласитър предположи, че хората внезапно е трябвало да излязат. Сигурно нещо ги е изненадало по време на ядене, но нямаше никакви следи да се е водила борба.
Той внимателно се промъкна обратно. Стигна до мястото, където беше оставил Джоси, и внезапно разбра, че е попаднал в капан. Джоси я нямаше, но храстите около него изведнъж оживяха. Твърди стъпки, блестящи дула на пушки, тук и там тих подигравателен смях.
Към гърба на Ласитър се насочиха няколко дула. Той замръзна на мястото си. Нямаше намерение да се отбранява. Знаеше, че в този момент всяка съпротива е безсмислена. Веднага щяха да го пребият.
Здрави юмруци извиха ръцете му на гърба. Железни пръстени се сключиха около китките му. Между тях увисна къса верига, която тихо проскърцваше.
Някакъв мъж пристъпи към него. Беше едър, широкоплещест, с буйна черна брада. Ласитър го познаваше. В тази област срещаше все стари познати. След Фис Конрой и Кърли Брийкър сега пред него се изправи скандално известният Айрън О’Мейли, познат на целия Запад под името Блек Сам.
— Радвам се да те видя пак, Ласитър — проговори Блек Сам. — Много ми е интересно каква каша си искал да забъркаш този път. Е, какво? Ще си кажеш ли всичко?