— Уинслоу, вие сте пълен идиот — изсъска Вандербилт.
Очите на Паркър Уинслоу бясно се застрелкаха из стаята, сетне се спряха на шефа му.
— Вие ми наредихте да се погрижа за документите.
— Исках да ги вземеш, глупав мръсник такъв, а не да извършваш убийство!
Рейф се усмихна и се надигна от стола си. Усмивката му изобщо не беше приятна. Комодорът потръпна от нея, Дж. П. Морган бе шокиран. Паркър Уинслоу бе ужасен. Атуотър се облегна назад, за да се наслади по-пълно на сцената.
Отначало Уинслоу се опита да избегне ударите, сетне реши да се защищава. Всичко бе напусто. Спокойно и хладнокръвно Рейф му счупи носа и изби зъбите му, насини му очите и започна да му троши ребрата. Всеки удар бе точен като разрез със скалпел. Всички присъстващи ясно чуваха пукането на счупените ребра. Секретарят отвори вратата, доловил глухото тупване на падащо тяло, ала бързо я затвори след лаещата заповед на Вандербилд.
Рейф спря едва когато Уинслоу изпадна в безсъзнание. Ани се изправи и мъжът й замахна към нея с дивата грация на хищник.
— Не — безизразно каза той. — Няма да му помагаш.
— Разбира се — съгласи се Ани, сграбчи юмруците на съпруга си, вдигна ги към устните си и целуна разранените кокалчета. Беше разбрала, че и за Хипократовата клетва има граници. Не беше много цивилизовано от нейна страна, ала всеки удар й бе доставил невероятно удоволствие. Рейф потръпна от докосването й и очите му се замъглиха.
Уинслоу започна да стене, но дори и Морган му хвърли презрителен поглед и повече не му обърна внимание.
— Не мисля, че това урежда нещата — заяви Вандербилт. — Повтарям първоначалния ми въпрос: колко?
Дж. П. Морган изложи изискванията си кратко и ясно. Всяко бъдещо действие срещу Рафърти Маккей ще завърши с публично разгласяване на фактите от архива и комодорът ще бъде обвинен в предателство. Банките ще съдействат на бъдещите начинания на Вандербилт само ако обвинението в убийство бъде незабавно оттеглено. Това, че комодорът не е бил в течение на действията на Уинслоу, е маловажно — зад тях са стояли неговите пари, а и собствените му недостойни постъпки не могат да бъдат отречени. В замяна документите ще бъдат скрити на място, неизвестно за Вандербилт. Всяко действие, предприето срещу някой от присъстващите, ще завърши с публичното им разгласяване.
Вандербилт изслуша със спуснати клепачи исканията и условията. Беше в капан и добре го знаеше.
— Добре — рязко заяви той. — Обвинението ще бъде оттеглено в двайсет и четиричасов срок.
— Освен това трябва да се съобщи на мъжете, които Уинслоу е наел да преследват Маккей.
— Ще наредя да се погрижат за това.
— Лично вие трябва да го направите.
Вандербилт се поколеба за миг, сетне кимна.
— Нещо друго?
Морган се замисли и каза:
— Да, мисля, че е редно да бъде изплатено обезщетение на г-н Маккей. Сто хиляди долара ми се виждат приемлива сума.
— Сто хиляди долара! — Вандербилт прониза с гневен поглед младия мъж.
— В противен случай ви очаква разстрел!
Атуотър се изхили. Смехът прозвуча зловещо в тишината на стаята. Вандербилт кипеше от безпомощен гняв.
— Добре — съгласи се той най-после.
— Той изобщо не се срамува и не съжалява, че е предал страната си — каза Ани. Тя не можеше да разбере подобно поведение. — Гонел е само печалбата.
— Това е неговият бог — отвърна Рейф. Той все още бе зашеметен. Не бе изминало и едно денонощие от срещата, когато Дж. П. Морган се обади в хотела и им съобщи, че Вандербилт е удържал на думата си и обвинението в убийство е оттеглено. Банкерът им предложи да останат в Ню Йорк, докато мълвата се разпространи из всички кътчета на Щатите, и добави, че сто хиляди долара са внесени в банката му на името на Рейф.
— Тежко ти е, че той няма да си получи заслуженото, нали? — тихо попита Ани.
— Да, по дяволите — изръмжа Рейф и седна до нея на леглото. — За това, че удължи войната, не само бих искал да го видя разстрелян, но и сам бих му пуснал куршума!
— Не съм убедена, че той е знаел какви ги върши Уинслоу.
— Възможно е да го е пожертвал, без да му мигне окото, ала от друга страна Уинслоу не се развика, че Вандербилт е в дъното на цялата работа, така че е твърде възможно да не е знаел. Това няма значение, защото наистина той е причина за всичко.
— Никой няма да разбере какво е направил, а той в това време ще става все по-богат и по-богат. Такъв яд ме хваща, като се сетя какви мъки ти причиниха тези хора.