Той погали корема й.
— Нямаше да се срещнем, ако Вандербилт не беше предател. Може би такава е била повелята на съдбата. — Хиляди хора загинаха поради алчността на един човек. Но ако не беше това стечение на обстоятелствата, сега нямаше да бъде с Ани. Може би нещата просто се случват независимо едно от друго, може би не съществува вселенска схема, в която доброто и злото са грижливо изравнени. Трябваше да живее в настоящето, да не губи повече време в угризения на съвестта и съжаление. Не само че Ани бе негова съпруга, но скоро щеше да стане баща — това събитие вече озаряваше мислите му. Благодарение на Атуотър, на Джеферсън Дейвис, на Дж. П. Морган и най-вече на Ани той не само бе свободен, но и благосъстоятелен, така че можеше да се грижи за семейството си както подобава.
— Какво ще стане с Паркър Уинслоу? — попита Ани.
— Не знам — отвърна Рейф, но всъщност предполагаше. Атуотър напусна хотела, без да каже къде отива. Понякога справедливостта може да бъде въдворена най-добре по тъмно.
Атуотър се промъкна в къщата на Уинслоу с ловкостта на мъж, който е навикнал да се движи, без да привлича вниманието върху себе си. Докато се прокрадваше от стая в стая, скъпите мебели не убягнаха от погледа му: злодеят си живееше царски, докато Рейф Маккей се криеше като животно.
Съдията не си спомняше откога не бе имал приятел. Откакто умря скъпата му Маги живееше самотно, служеше на закона и реда и по свой начин се бореше за справедливост. Ала, дявол да го вземе, Рейф и Ани бяха му станали приятели. Бяха прекарали дълги часове в разговори около лагерните огньове, чертаеха планове и споделяха грижите си, докато яздеха един подир друг през пустинята. Подобни неща свързват хората завинаги. Дългът му на приятел, на служител на закона и на човек му повеляваше да въдвори възмездие.
Намери спалнята на Уинслоу и проникна вътре тихо като сянка. Предстоеше му жестоко деяние, и той за миг се поколеба с поглед, впит в спящия мъж. Уинслоу беше ерген и Атуотър беше доволен, че няма благоверна съпруга, която да си изкара акъла и да се разпищи от ужас. Помисли си да го събуди, ала бързо се отказа. Справедливостта не изисква човек да узнае за смъртта си, тя просто трябва да настъпи. Ноа Атуотър хладнокръвно измъкна пистолета си и изравни везните на правосъдието.
Напусна къщата, още преди сънените слуги да станат и да навлекат дрехите си, без да са сигурни какво точно са чули. Атуотър вървеше из тъмните нощни улици, замислен, със странно безизразно лице. Екзекуцията на Уинслоу бе помогнала на справедливостта да възтържествува, ала за него тя означаваше и нещо повече — тъй като обичаше Ани и Рейф, бе решил да отмъсти за тях. Може би бе време да върне значката си, защото намесеха ли се чувства, нямаше да може да служи безпристрастно на закона. След като видя какво се случи с Рейф, как парите и властта манипулират с успех системата, за да превърнат един невинен човек в „престъпник“ и да съсипят живота му, Атуотър не можеше да твърди, че вярва в закона така, както преди, дори и в сърцето си завинаги да си останеше негов служител.
Беше доволен, защото везните бяха изравнени.
Двадесета глава
Атуотър връхлетя в къщата с пребледняло от тревога лице. Рейф излезе да го посрещне. И неговото лице бе напрегнато, а ръкавите на ризата му навити.
— Не го намерих никъде — изсумтя Атуотър. — Какъв е тоя доктор, щом все като го търсиш, го няма? Сигурно пак се е запил някъде.
Предположението му вероятно отговаряше на истината. Жителите на Финикс, чийто брой растеше главозамайващо бързо, откакто първата къща бе построена преди около година, бързо стигаха до същия извод и идваха при Ани за лечение. А сега тя самата имаше нужда от доктор и нямаше кой да й помогне.
— Продължавай да го търсиш — каза Рейф. Вече не знаеше какво да прави. Дори и пиян доктор бе по-добър от нищо.
— Рейф — извика Ани от спалнята. — Ноа? Елате тук! На Атуотър му беше неудобно да влиза при родилката, но нямаше как. Рейф се приближи до Ани и взе ръката й. Как можеше да изглежда толкова спокойна, а той да трепери от страх? Тя му се усмихна и се намести по-удобно.
— Забрави за доктора — каза Ани на Атуотър. — Доведи г-жа Уикенбърг. Майка е на пет деца и има глава на раменете си — тя ще знае как да ми помогне. Дори и да не знае, аз знам. — Тя се усмихна на Рейф. — Всичко ще е наред.
Атуотър тичешком напусна къщата. Поредната контракция сви корема на Ани, тя сграбчи ръцете на Рейф и ги постави върху втвърдяващия се корем, за да може той да почувства бурните движения на детето. Лицето му побеля, ала контракцията премина и Ани се отпусна назад с усмивка.