— Няма ли да запалим огън? — Дъхът й секна от разочарование, болка прониза премръзналите й гърди. По време на цялото дълго и мъчително пътуване си бе мечтала за топлината на огъня, копнееше за светлите пламъци като за желан любовник, а сега той погреба надеждите й.
— Не. Хайде, докторке, размърдай задника си!
Довлече се някак си до убежището. Придвижването й не можеше да бъде наречено нито елегантно, нито грациозно. Пълзя няколко метра, после застана на колене и най-сетне се изправи. След няколко спънати стъпки коленете й се подгънаха и тя стисна зъби от болка, ала продължи нататък. Той бавно вървеше до нея, пестеливостта на движенията му й напомни, че и мъжът е на края на силите си. Тежкото пътуване здравата го бе измъчило.
— Тука ще спим. Събери борови иглички за постеля.
Тя се дръпна настрани и го погледна — в тъмното можа да различи само едър заплашителен силует. Коленичи и започна да събира борови иглички с вкочанените си ръце, изтръпнали и безчувствени към убожданията и драскотините.
— Стига толкова. — Мек вързоп тупна на земята до нея. — Сега постели одеялото отгоре.
Тя се подчини безмълвно.
— Свали си палтото и лягай.
Мисълта да си съблече палтото и да изложи тялото си на студа я хвърли в ужас, реши да се възпротиви, ала в последния момент здравият разум й подсказа, че той възнамерява да използва палтата като завивка. Започна да трепери конвулсивно веднага щом свали плътната дреха, но и мъжът направи същото, така че тя легна полека върху одеялото.
Той се намести на постелята така, че тя да е от дясната му страна. Дългите му крака се допряха до нейните, тя понечи да се отдръпне, но той я спря, ръката му здраво обгърна рамото й и тя се почуди дали наистина е толкова изтощен, колкото изглеждаше.
— Ела по-близо до мен. Трябва да използваме топлината на телата си.
Това беше живата истина. Ани се доближи до него, почувства топлината на тялото му дори и през студените дрехи и се сгуши до него, копнееща за уют.
С предпазливи движения, издаващи болка, той метна половината от одеялото, върху което лежаха, върху тях, а отгоре разпъна другото одеяло. Зави краката им с нейното палто, а с неговото — телата им. Най-сетне мъжът легна и промуши дясната си ръка под главата й. Побиха го тръпки от главата до петите.
Тя усещаше трескавия огън, който го изгаряше дори и през пластовете дрехи. Докато се примъкваше още по-близо до него, се питаше дали мъжът ще изкара нощта, легнал на голата земя под открито небе. Боровите иглички и одеялото предпазваха до известна степен от студа, ала той бе много зле и като нищо можеше да умре. Ръката й се плъзна към гърдите му, сетне към врата му в търсене на пулса. Мощното, макар и учестено туптене под студените й пръсти я поуспокои.
— Не се безпокой, докторке, няма да ти умра в ръцете — шеговито каза той, за миг забравил изтощението.
Тя искаше да му отвърне нещо, ала не й стигнаха силите. Клепачите й се затваряха. Вкочанените й стъпала горяха, ала тя не им обръщаше внимание. Горящото му в треска тяло я топлеше, а разумът й бе прекалено замъглен от умората, та да се противи на непристойната близост. С мъка плъзна ръката си надолу към сърцето му и успокоена от равномерното биене, се остави сънят да я обгърне с черното си наметало.
Трета глава
Рейф се събуди обладан от паника, макар че само силното биене на сърцето издаваше състоянието му; мускулите му дори не потрепнаха. Никога не бе спал толкова дълбоко, особено при подобни обстоятелства. Псуваше през зъби и оглеждаше околността. Птиците чуруликаха, конете пасяха трева. Всичко бе спокойно, нямаше повод за тревога.
Докторката спеше до него, с глава на рамото му и лице, сгушено в ризата на Рейф. Той я погледна и видя, че меката й руса коса се е разпиляла и дългите кичури образуват пухкава корона около лицето й. Полата й се бе усукала около краката й и Рейф забеляза съблазнителните извивки на гърдите и ханша й. Пое дълбоко дъх, не му се искаше да я събужда. Дясната й ръка отпуснато лежеше на гърдите му, но все едно, че беше върху слабините му, тъй като от топлата й тежест сутрешната му ерекция ставаше все по-силна. Удоволствието се разливаше по тялото му като сладък мед. Ръцете й излъчваха невероятна огнена енергия — чувстваше я при всяко докосване, усещаше я и сега, макар че тя спеше. Зърната на гърдите му набъбнаха и той въздъхна.
Изкушаваше се да лежи така, попивайки топлината й, дори му се прииска да премести ръката й по-надолу и да усети тази странна енергия върху члена и тестисите си, ала искаше сексуалното му удоволствие да бъде споделено, освен това трябваше да намери траперската колиба. Взе ръката й в своята, приближи я до устните си, целуна я леко и почна да буди жената.