— Събуй си чорапите!
Ани се наведе, свали си жартиерите и събу белите памучни чорапи. Голите пръсти на краката й се свиха навътре, докосвайки студения под.
— А сега гащите! — Долови дрезгавината в гласа си и се почуди дали и тя я е забелязала. По дяволите, не трябваше да стига толкова далеч, ала вече не можеше да се овладее. Искаше да гледа голото й тяло, да го притиска в обятията си, макар че му беше толкова лошо, че едвам държеше очите си отворени. Чудеше се дали странната й топлина е съсредоточена само в ръцете й или ще я почувства още по-силно, ако лежи върху нея. А какво ли ще изпита, ако е вътре в нея? При мисълта за невероятното удоволствие, което би се разляло на вълни по тялото му, едва не изстена на глас.
Тя трепереше като лист, цялото й тяло се тресеше от главата до петите. Ризата й стигаше почти до коленете, ала все пак… Почувства се страшно унижена и уязвима, щом събу гащите си. Почувства как студеният въздух лизва голия й задник. Изпита страшно желание да се протегне и да го докосне, макар и добре да знаеше, че ризата го покрива. Единствената дреха, останала на тялото й, бе прекалено тънка, за да се чувства сигурна в нея.
Рейф умираше от желание тя да си свали ризата. О, Господи, искам я гола! Видът на стройните й бедра го докарваше до лудост, ала искаше да види и извивката на задника й, пълнотата на щръкналите й гърди, гънките на най-интимните й части. Искаше да е достатъчно здрав, за да проникне в нея, да прекара часове между краката й, да усети сладкото пулсиране в дълбините й, да се взриви от наслада. Искаше да прави любов с нея по всички възможни начини, да опита всичко онова, за което бе чувал. Искаше да усети вкуса й, да я подлуди с устните, пръстите и тялото си. Трепереше от желание.
А тя трепереше от страх.
Не биваше да я кара да си сваля ризата, не искаше да я измъчва повече. Рейф метна одеялото върху раменете й и я уви в него. Тя го сграбчи отчаяно, все още с глава наведена напред, за да не види той унижения израз на лицето й. Рейф нежно прокара пръстите си през косата й, измъкна всички фиби и мекият нежен водопад от коси рукна надолу и съвсем скри лицето й. Той отметна русите кичури назад — косата й стигаше почти до кръста.
Мръщейки се от острите болки в хълбока, той се наведе и сложи още дърва в огъня, сетне вдигна разпилените й по пода дрехи и ги набута под одеялото, върху което лежеше — така постелята им щеше да бъде по-мека и тя нямаше да може да избяга, без да го събуди. Напъха отдолу и своите дрехи. Сви фустата й на няколко ката и я сложи в горния край на одеялото вместо възглавница.
— Лягай долу — меко каза той и тя безмълвно тръгна към постелята.
Ани искаше да легне както си беше увита в одеялото, ала той го хвана и го измъкна от безчувствените й пръсти. Жената застина за миг, сетне разбра, че ще трябват да споделят одеялото, както и предишната нощ. Тя коленичи и притисна ризата към тялото си, преди да се отпусне на твърдата постеля, но въпреки това се чувстваше срамно разголена. Легна на дясната си страна, с гръб към него.
Той се отпусна до нея, метна одеялото отгоре им и обхвана талията й с ръка. Тя се почувства прикована към земята от невероятна тежест. Усещаше тялото му, прилепено плътно до гърба й, косъмчетата на голата му гръд гъделичкаха лопатките й. Той я придърпа още по-близо до себе си и опря слабините си о задника й, намествайки бедрата си до нейните. Ани почна да диша тежко, на пресекулки. Тя усещаше как неговият пенис, покрит само от тънката материя на гащите му, се притиска към задните й части. Сякаш беше съвсем гола… Дали ризата й не се бе вдигнала нагоре, разголвайки я съвсем? Едва не извика от срам, ала не посмя да провери.
— Шшт — прошепна той в косата й. — Не се плаши. Заспивай.
— Не мога! — сподавено изрече тя.
— Просто затвори очи и се отпусни. Днеска работи много — имаш нужда от сън.
И дума не можеше да става да си затвори очите. Смущаваше я голотата му, притесняваше се от неприкритото си тяло. Винаги спеше с дебели удобни нощници, които й създаваха чувство за сигурност.
— Предупреждавам те — прошепнаха устните му, докосващи косата й, — че револверът е в дясната ми ръка. Не се опитвай да се докопаш до него, защото ще те застрелям преди да хукнеш. Пушката не е заредена — извадих патроните, докато ти хранеше конете. — Това беше лъжа, защото той никога не оставаше с незаредено оръжие, ала тя нямаше нужда да го знае. Горкичката, тя си нямаше хабер как да се пази в пустошта, а пък и в града също. Докато преглеждаше бараката й, не бе забелязал никакво оръжие с изключение на скалпелите. Силвър Миза бе опасно място, пълно с груби, алчни за пари пияни мъже, а тя не притежаваше никакви средства за самозащита. Истинско чудо бе, че някой не я е нападнал и изнасилил още първата седмица.