Беше му толкова хубаво да я чувства до себе си. Леко я притисна към тялото си и промуши крака си, обут в чорап, между голите й стъпала, за да ги стопли. Тя лежеше неподвижно, вероятно не искаше да го възбужда още повече — като лекар би трябвало да знае какво се притиска към задника й. Тялото й обаче продължаваше да трепери и не студът бе причина за това, тъй като под одеялото бе приятно топло. Все още Ани бе много уплашена и Рейф би направил всичко, за да я успокои.
Страшно му се спеше и искаше тя да се отпусне, преди сънят да го надвие. Тя също бе много уморена — ако успееше да я накара да мисли за нещо друго, физическата нужда от сън щеше да надделее.
— Откъде си родом? — попита той с тих и спокоен глас. Почти всички на запад бяха пришълци.
Тялото й отново се сгърчи конвулсивно, ала Ани отговори:
— От Филаделфия.
— Не съм бил във Филаделфия. Ходил съм в Ню Йорк и в Бостън, но във Филаделфия не. Откога си по тия места?
— В Силвър Миза съм от осем месеца.
— А преди това?
— Живях една година в Денвър.
— Защо, по дяволите, си напуснала Денвър, за да дойдеш в Силвър Миза? Денвър поне е чист град.
— Там нямаше нужда от лекари — отвърна тя. — А в Силвър Миза имаше. — Тя не пожела да изпада в подробности, защото отношението на хората я бе наранило толкова дълбоко, колкото изобщо не бе предполагала.
Добре. Гласът й звучеше по-спокойно. Рейф с труд се пребори с прозявката, напираща отвътре. Нежно отметна един кичур коса от ухото й и зави рамото й с одеялото.
— Не се знае колко време ще просъществува Силвър Миза — гласът му прозвуча като едва доловим шепот. — Такива градове на бума замират почти толкова бързо, колкото и възникват. Ако среброто свърши, копачите ще очертаят участъците си с колчета и ще потърсят късмета си другаде. Всички ще тръгнат подир тях.
Мисълта, че може би ще трябва да започва всичко отначало, й подейства потискащо, макар че животът й в Силвър Миза бе далеч от лукса и дори от елементарните удобства. Ала тя имаше възможност да прави онова, за което бе мечтала винаги — да практикува медицина. Понякога бе толкова уморена и отчаяна, че й идеше да вие. Знаеше толкова много, можеше да направи толкова много за хората, само да дойдеха при нея. Ала твърде често те не идваха, защото тя беше жена, и умираха.
Но щеше да обмисля бъдещето си, чак когато сребърната руда в Силвър Миза свършеше. Освен това не се знаеше дали изобщо ще се завърне в града. Объркани мисли препускаха из главата й и изобщо не можеше да се съсредоточи. За първи път през този дълъг ден изнуреното й тяло се отпусна. Прониза я тревожно потрепване, ала тя не помръдна. Знаеше, че не бива да заспива, че трябва да си отвори очите — кога ли се бяха затворили? Беше й топло, толкова топло, крайниците й натежаха и се отпуснаха. Сякаш беше увита в пашкул… обгърната отвсякъде от одеялото, ръцете му, краката му, тялото му… Не можеше да се мръдне, нямаше сили… За миг усети, че заспива, и в следващия момент вече спеше дълбоко.
Рейф усети как тялото й напълно се отпуска и изпита задоволство. Беше толкова изморена, че заспа веднага щом забрави, че я е страх. Сега щеше да си почине заслужено, а и той можеше спокойно да заспи, макар че изгаряше от желание да стои колкото се може по-дълго буден, за да я чувства в прегръдките си. Женското тяло е истинско чудо на природата, то е земен рай за мъжа, а Рейф страшно дълго не бе имал възможност да се наслаждава на жена, да се чувства удобно и сигурно, сгрян от топлината й. Погали корема й с ръка, притисна я към себе си и заспа, обладан от невероятно щастие.
Когато Ани се събуди на другата сутрин, Рейф вече бе станал и подклаждаше огъня. Всъщност, разбуди я веселото пращене на съчките. Тя трескаво се изправи на крака и бързо грабна одеялото, за да се покрие. Той се извърна, а загадъчният му поглед бе впит в нея. Всичките й мускули се стегнаха.
— Можеш да се обличаш — бавно произнесе Рейф. — Днес ще се опитам да ти помогна в работата.
За миг тя остана неподвижна, ала привичките й на лекар надделяха. Внимателно придържайки одеялото с едната си ръка, тя се протегна и докосна необръснатата му буза; веждите й леко се смръщиха, докато преценяваше състоянието му. Видя й се доста топъл. Ани намери пулса на китката му и притисна пръсти към него — бе доста ускорен.
— Още е много рано — рече тя. — Имаш нужда поне още от един ден пълна почивка, преди да пристъпиш дори и към лека работа.
— Лежа ли, ще ми е още по-лошо.