— Значи отървах кожата — с насмешка отбеляза той.
— Да, няма да умреш от тези рани. Утре ще си много по-добре. Искам днес да ядеш колкото се може повече. Само внимавай да не ти стане лошо.
— Слушам, госпожо — идеше му да охка от удоволствие, усещайки как топлината на докосванията й се разлива по тялото му.
Сетне се облече и обу ботушите си без нейна помощ, макар че остри болки прободоха хълбока му. Ани почисти съдовете от закуската и когато вдигна глава, той стоеше напълно готов до вратата — с препасан кобур и пушка през рамо.
— Слагай си палтото. Трябва да изведем конете на паша.
Не беше убедена, че той е толкова заякнал, та да върви дълго, ала знаеше, че е безсмислено да влиза в спор с него. Мъжът бе твърдо решен да не я изпуска от погледа си и щеше да я следва, докато не изпадне в безсъзнание — това не бе нещо ново за нея. Тъй че Ани покорно облече палтото си и излезе от колибата.
Вързаните в тесния заслон коне неспокойно риеха с копита. Дорестият жребец изблъска Рейф и едва не го събори в порива си да излезе навън. Лицето на мъжа пребеля. Ани се втурна да поеме юздите.
— Аз ще ги водя — предложи тя. — Ти върви до мене. Всъщност, защо не се качиш на коня?
— Няма да се отдалечаваме много — отвърна той, поклащайки глава. Честно казано, язденето му причиняваше адски болки, които би искал да си спести.
Намериха подходящо място на около половин миля от колибата — малка, слънчева полянка, сгушена на завет под стръмния северен склон на планината. Конете стръвно захрупаха излинялата трева, а Рейф и Ани седнаха да се препичат на слънце. Не след дълго съблякоха палтата си и лицето на Рейф леко поруменя.
Мълчаха. Тя отпусна глава върху коленете си и затвори очи, унесена от приятната топлина и хрупането на конете. Утринта бе толкова спокойна и тиха, че я налегна дрямка. Бяха в сърцето на планината, обкръжени само от естествени шумове — свистенето на вятъра в клоните на дърветата, чуруликането на птиците, хрупането на конете. В Силвър Миза винаги се вдигаше гюрултия по улиците, кръчмите бяха денонощно отворени и пияните мъже крещяха. Преди не бе обръщала внимание на шума, ала сега усети колко неприятна е глъчката в града.
Той се размърда — непрекъснато сменяше позата си.
— Неудобно ли ти е?
— Ами да.
— Легни тогава. И без друго трябва да лежиш.
— Не. Добре съм.
Ани отново не му възрази. Наместо това го попита:
— Още дълго ли ще пасат конете? Чака ме доста работа.
Той вдигна глава нагоре към слънцето, сетне погледна конете. Кобилата на Ани, доловила гласовете им, спря да пасе, вдигна глава и наостри уши. Дорестият кон лениво поскубваше стръкчетата трева — явно бе заситил глада си.
Рейф искаше да остави конете навън, на свобода, ала трябваше да са му под ръка, в случай че някой ги нападне изневиделица. Може би на следващия ден щеше да има достатъчно сили, за да скалъпи груба ограда, в която животните да могат да се движат свободно. Щеше да стане бързо, трябваха му само клони и здраво въже.
— Хайде да си тръгваме — с неохота каза той — искаше му се да поседи още на слънце, пък и ходенето му напомняше, че още е много слаб.
Тя хвана юздите и поведе конете към потока. Те се напиха и покорно тръгнаха към заслона.
Ани се чудеше как ще се окъпят, след като нямаше леген и корито, разполагаха само с ведрото за вода, а потокът бе ледено студен. Тя почисти чайника и тенджерата и сложи вода да се топли на огъня. Сетне наля врялата вода във ведрото.
— Окъпи се първо ти — предложи му тя. — Аз ще постоя отвън.
— Няма да излизаш от колибата — рязко отвърна Рейф, а погледът му се заби като свредел в нея. — Ще стоиш тук, за да те наблюдавам. Седни с гръб към мен, ако не искаш да гледаш.
Непоколебимостта му я наскърби, ала Ани добре знаеше, че не може да се бори с недоверчивостта му, затова не се и опитваше. Безропотно седна с гръб към него и положи глава върху свитите си колене, точно както бе седяла и вън, на полянката. Чу го как се съблича и започва да се полива. След около пет минути той започна да се облича и гласът му наруши мълчанието:
— Обух си панталона, така че можеш да се обърнеш.
Ани се изправи на крака и го погледна. Беше гол от кръста нагоре, а една чиста риза бе просната на одеялото. Тя се опита да свали погледа си от косматите му гърди — беше виждала толкова много разсъблечени мъже, които не й бяха направили никакво впечатление, а сега при вида на тези яки мускули сърцето й се разхлопа неудържимо. Все пак това беше само една широка космата мъжка гръд и нищо повече. Изведнъж я прониза споменът за изминалата нощ, когато тялото на Рейф, притиснато към нейното, й се бе сторило твърдо като скала.