— Излязох да взема две клончета да ги ползваме вместо четки за зъби — невинно промълви тя, размахвайки доказателството пред лицето му. — Извинявай, забравих…
— Друг път недей да забравяш — отряза я той, сграбчи я за рамото и я блъсна в колибата. Тя стана червена като рак, прекрасното й настроение бе изчезнало безследно и Рейф съжали за грубостта си.
Ани извади малко сол, за да изчистят зъбите си, и Маккей се отпусна назад с боровото клонче. Придирчивостта й към хигиената му напомни за времената, когато тези навици бяха естествена част от живота му, когато се миеше и бръснеше всеки ден и винаги носеше чисти дрехи. Тогава не можеше да си представи ежедневието без сапун, прах за зъби и соли за баня. Използваше скъп одеколон и танцуваше валс с изящни млади госпожици. Ала това бе отдавна, преди войната, в някакъв друг живот. Нямаше нищо общо между него и някогашния изискан младеж — спомняше си за онзи Рейф като за някакъв далечен познат.
Ани затършува в медицинската си чанта и измъкна две кафяви парченца кора. Пъхна едното в устата си и му подаде другото:
— Вземи, това е канела.
Той взе кафявата коричка и я подуши — наистина беше канела. Задъвка я бавно, наслаждавайки се на тръпчивия вкус. Спомни си за някогашните госпожици, които дъвчеха канела и ментови бонбони, за да освежат дъха си. Припомни си вкуса на целувките им.
Може би спомените го разнежиха, а може би защото гореше от желание да я целуне, Рейф предложи:
— Дъхът ни ухае на канела, та е грехота да не се целунем.
Ани щеше да падне от изненада, очите й се разшириха от учудване. Рейф бавно плъзна ръка под косите й и нежно обхвана тила й. Тя се вцепени, искаше да се измъкне, ала силната ръка на Рейф приближи лицето й към неговото.
— Не, не искам! — прошепна тя, обзета от панически страх.
— Тихо, скъпа! Само една целувчица. Не се страхувай!
Ниският му дрезгав глас я обгърна цялата, усети как съпротивата й отслабва. Опита се да поклати глава, ала ръката на Рейф я държеше здраво. Ани се дърпаше назад, а погледът й не се откъсваше от устните му, които все повече се приближаваха към лицето й. О, не, не биваше да му позволява да я целуне, не биваше устните му да докосват нейните, не… Като си помислеше, че се разтреперва, само като го гледа… Ала изкушението бе твърде голямо, обля я топла вълна. О, Боже, тази сладка премала я бе обладала още първата нощ, когато мъжът нахлу в къщата й. Макар и да умираше от страх, усети опасната му привлекателна сила. Вече си мислеше, че е в безопасност, защото той не бе поискал нищо от нея, макар че бе прекарала нощта гола в прегръдките му, ала сега разбра, че трудно ще избяга не от него, а от себе си. Трябва да му устоя, трябва да извъртя главата си, трябва да дера и да скубя, иначе съм загубена… Вече беше късно.
Устните му докоснаха нейните с бавно и сигурно движение, издаващо опитността му, протестният вопъл се спря в гърлото й, а ръката му галеше тила й. Никой не бе я целувал така невъзмутимо и настойчиво. Ръцете й барабаняха по гърдите му, ала Рейф не обръщаше никакво внимание на съпротивата й. Езикът му властно разтвори устните и тя усети как топла вълна размеква тялото й. Ръцете й се вкопчиха в ризата му, а краката й се подкосиха. Влажните й устни се разтвориха, Рейф наклони малко главата й и бавно вкара езика си в устата й. Тялото й се сгърчи от ласката му, сетне се отпусна.
Ани не знаеше, че мъжете целуват така, не предполагаше, че той ще използва езика си. Беше видяла доста неща по време на обучението си и в практиката си на лекар, ала не знаеше, че ленивото въртене на езика му около нейния ще предизвика сладостна премала в корема й и набъбване на гърдите й. Искаше й се той да я целува безкрайно дълго, да се притиска до него, за да облекчи напрежението в гърдите си, искаше ръцете му да галят тялото й. Неопитността й я правеше безпомощна, не знаеше как да реагира на изгарящото я желание, страх я беше от онова, което предстоеше.
Рейф с мъка откъсна устните си от нейните и свали ръката си от тила й. Искаше да я целува още, по дяволите, искаше много повече! Но болката, пронизваща хълбока му при всяко движение, и оловната тежест в краката му напомниха, че не го бива много за любов. Добре, че тялото му го възпираше, защото хич не му трябваше да си усложнява положението със секс. Много по-добре беше да я върне в Силвър Миза недокосната, отколкото да спи с нея и да я зареже. Добре знаеше, че жените се озлобяват, като ги изоставиш, а той не искаше да я превръща в свой враг. Докато се отделяше от устните й, горещо желаеше да се вслуша в съветите на здравия разум.
Тя изглеждаше бледа и объркана. Изобщо не поглеждаше към него, очите й бяха вперени в пламъците на огъня. Видя как преглъща с труд.