— Не съм и помисляла да се омъжвам. През цялото време мислех само как да стана лекар и гледах да науча колкото се може повече. Исках, да замина за Англия на стаж при д-р Листър, само че не можех да си го позволя и затова сама съм се учила на много неща.
Рейф бе чувал за д-р Листър, известен английски хирург, осъществил истинска революция в медицината с въвеждането на антисептичните методи, рязко намалили броя на умрелите от инфекция. Маккей бе видял твърде много хирургически операции на бойното поле и осъзнаваше важността на тези нововъведения, пък и собствените му патила с възпалените рани го доказваха
— Ето че вече си добра лекарка. Не мислиш ли да си потърсиш мъж?
— О, не. Кой ли ще се ожени за докторка, пък не съм и в първа младост. Догодина ставам на трийсет — стара мома съм вече, а мъжете предпочитат млади момичета.
Той се засмя и каза:
— Откакто навърших трийсет и четири, двайсет и деветгодишните ми се виждат направо деца. — Рейф не бе успял да определи възрастта й до този момент; беше доста изненадан, че тя без заобикалки му каза на колко години е, тъй като по правило жените, прехвърлили двадесетте, отбягваха този деликатен въпрос. Ани имаше уморен и отруден вид, та изглеждаше по-възрастна, ала кожата й бе нежна и гладка като на бебе и твърдите й гърди стърчаха като момичешки. Тази мисъл предизвика пареща възбуда в слабините му и той неспокойно се размърда. Рейф бе виждал гърдите й само през ризата и изгаряше от желание да ги помилва, да види цвета на зърната им и да почувства сладкия им вкус.
— А ти бил ли си женен? — попита го тя и вниманието му отново се върна към разговора.
— Не, бях зает с други неща. — Беше двайсет и четиригодишен и тъкмо започваше да мисли за предимствата и сигурността на брака, когато започна войната. Последвалите четири години, когато се сражаваше в бойната група на Мозби, го закалиха и превърнаха в истински мъж. Баща му почина през зимата на 1864 година и щом войната свърши, Рейф пое по широкия свят, тъй като вече нямаше при кого да се върне. Може би щеше да се установи някъде, ако през 1867 година в Ню Йорк не бе налетял на Тенч Тилман. Горкият Тенч, така и не разбра каква страшна тайна крие, но все пак добре, че загина, преди да научи истината за предателството.
Мрачни спомени нахлуха в душата на Рейф. Помъчи се да ги отпъди, за да не заразява Ани с лошото си настроение.
— Хайде да лягаме — промълви той, обзет от нетърпение да я почувства в обятията си. Може би топлината, излъчвана от тялото й, щеше да разсее мрачните му мисли. Рейф стана и сложи дърва в огъня.
Ани се изненада от внезапната смяна в настроението му, защото си мислеше, че разговорът бе приятен и за двамата, ала не каза нищо и покорно се надигна. В този момент се сети, че е увита в една от завивките им и колкото и да й е неприятно, ще трябва да се раздели с одеялото. Застина на мястото си и впери умоляващ поглед в него.
Рейф се обърна и веднага разгада мислите й.
— Тази вечер ще се наложи да те вържа — каза той, колкото се можеше по-меко.
— Да ме вържеш? — повтори тя и ръцете й се впиха в одеялото.
Рейф кимна към влажните дрехи, проснати на пода.
— Нямам намерение да спя върху купчина мокри дрехи. Щом не мога да държа дрехите ти далеч от теб, ще трябва да държа теб далеч от тях.
Предишната вечер тя самата му бе предложила да я завърже, за да не се съблича, а сега щеше да бъде хем гола, хем вързана. Не я притесняваше толкова фактът, че ще бъде завързана, колкото мисълта, че ще трябва да се раздели с одеялото. Добре поне, че ризата му бе достатъчно дълга и скриваше тялото й до коленете, ала все пак под нея Ани беше съвсем гола.
Рейф развърза въжето, което придържаше одеялото към талията й, и тя усети как спасителното прикритие бавно се смъква надолу. Стисна зъби и не помръдна. Колкото по-бързо й вържеше ръцете, толкова по-скоро щеше да легне и да се завие. Унижението ще свърши по-бързо, ако не протестира.
Рейф разви ръкавите на ризата и покри китките й с маншетите, за да предпази нежната кожа от триене в грубото въже. Тя стоеше напълно неподвижна, с широко отворени очи, вперени в празното пространство. Мъжът доближи ръцете й, омота въжето около китките и сръчно го завърза по средата. Опита здравината на възела и хлабавината на въжето около китките, преди да пусне ръцете й. Тя машинално опъна китките си настрани, за да се увери, че наистина е вързана. Въжето бе плътно прилепнало, без да е впито, а възелът бе здрав.
Рейф чевръсто изу ботушите си, разкопча кобура, опъна одеялата и каза:
— Лягай!
Ани тромаво коленичи — вързаните ръце й пречеха — и някак си успя да легне на дясната си страна. С ужас усети, че докато се е мъчела да се намести върху постелята, ризата й се е вдигнала нагоре, трескаво се опита да я смъкне, ала не можа. Усети как голият й задник настръхва от студения въздух. О, Боже, наистина съм гола! Тя понечи да се надигне, за да се увери напълно в позора си, ала в този момент Рейф се отпусна до нея и метна одеялото отгоре. Силното му тяло се притисна към гърба й, а ръката му обхвана талията й.