— Девствена ли си, скъпа?
— Моля? — Гласът й прозвуча пискливо и безпомощно.
— Девствена ли си? — попита отново той и нежно погали корема й. — Някой друг…
— Много добре знам какво ме питаш! — рязко го прекъсна тя, за да не чуе думите, които щяха да последват. — Разбира се, че съм… а-а-а… девствена.
— Защо пък трябва да се разбира? Скъпа, ти си на двайсет и девет години, не си шестнайсетгодишна росна капчица. Малко са жените, дето никога не са пускали мъж в кревата си — не е задължително да се жениш, за да правиш любов.
Медицинската й практика потвърждаваше думите на Рейф, ала нейното отношение към тази тема бе друго.
— Не знам за другите жени, но аз никога не съм правила… това.
— А искала ли си?
Тя отчаяно се опита да се извърти, да се изкопчи, ала ръката му притисна стомаха й и я задържа. Ани безсилно обърна главата си на другата страна.
— Не. Не истински.
— Не истински ли? — повтори той. — Какво значи това? Искала ли си или не си искала?
Беше й трудно да диша; въздухът бе горещ и плътен, наситен с тръпчивия аромат на кожата му. Ани не можеше да се преструва, затова реши да сложи край на неудобните настойчиви въпроси.
— Като лекар познавам подробностите на половия акт, виждала съм голи мъже и съм мислила за този природен процес.
— И аз мисля за този природен процес — прекъсна я той. — Май че това е единственото нещо, за което мога да мисля, откакто те видях за първи път. Беше ми адски зле, едвам се държах на краката си, ала умирах от желание да ти бръкна под полата. Разумът ми ме съветва да те не докосвам, да те върна в Силвър Миза след няколко дни и да сложа край на тази история, ала истината е, че давам десет години от живота си, за да почувствам голото ти тяло под себе си. Цели два дни изгарям от копнеж по тебе, Ани.
Сладостно облекчение я заля при тия думи. Значи и той бе подвластен на онази стихия, надигнала се в душата й при първата им среща. Всяко докосване до него, дори и когато го лекуваше, й доставяше невероятно удоволствие. Докато я целуваше, Ани мислеше, че сърцето й ще се пръсне. И тя искаше повече. Искаше да лежи гола в прегръдките му и да опознае неща, за които само бе чувала. Кожата й бе гореща и чувствителна, коремът й пулсираше, някаква сила сякаш я дърпаше към него. Беше почти гола, сигурно от това чувството за топлина ниско долу в слабините й се усили, Ани усети влага между бедрата си, о, Боже, той трябва само да вдигне ризата и да…
Да, искаше го. Но да му се отдаде, да отстъпи на първичните си пориви щеше да бъде най-голямата грешка в живота й. Той е престъпник, който скоро ще изчезне безследно; щеше да бъде пълна глупачка, ако поеме риска да зачене незаконно дете — това щеше да я съсипе.
Тя се стегна и послуша гласа на здравия разум.
— Ще бъде грешка, ако приема предложението ти. Мисля, че и двамата го знаем.
— И още как! — измърмори той.
— Нека да бъдем разумни.
— Тогава целуни ме за лека нощ, скъпа. Не искам нищо друго.
Тя колебливо обърна главата си към него, Рейф прилепи устните си към нейните, бавно и уверено разтвори устата й с езика си. Щом ни се разрешава само една целувка, нека добре да се възползваме от нея. Облада устата й с дълбоки движения на езика, представи си, че членът му е вътре в нея, и продължи да я целува, докато тя не се вкопчи в ризата му и не започна да стене от удоволствие. Цялото му тяло трепереше от желание да излее семето си в глъбините й. Когато Рейф с мъка се отдели от подпухналите й влажни устни, от очите на Ани закапаха сълзи.
Той ги избърса с ръка и дрезгаво прошепна:
— Заспивай, скъпа.
Ани изстена сподавено и затвори очи. Жадната й плът се бунтува дълго.
Шеста глава
Когато на другата сутрин Ани се събуди, Рейф го нямаше и тя се уплаши да не би да я е изоставил сама в планините. Ръцете й бяха отвързани и това още повече подсили страха й — защо ще я развързва, ако не възнамерява да бяга? Както си беше сънена и рошава, се втурна към вратата, отвори я и изхвърча навън. Студеният въздух шибаше голите й крака, камъчета и борови иглички се забиваха в стъпалата й.
— Рейф! Къде си?
Той се появи откъм навеса с кофа в едната ръка й с револвер в другата.
— Какво си се развикала? — гласът му я сряза, а пронизителният му поглед се впи в нея.
Тя чак сега осъзна, че е излязла гола навън и че стъпва боса по ледено студената земя.
— Помислих, че си заминал — гласът й трепереше. Погледът му я прониза, лицето му беше безизразно.
— Прибирай се вътре!
Ани знаеше, че трябва да се подчини, ала безпокойството й за него надделя.